Ще ни морят, ще ни мъчат, ще ни разчекнат, ще ни разкатаят фамилията, ще ни разкажат играта и ще ни разплачат майките… но пак ще ударят на камък тук. И то не защото сме много умни – кухи сме на гъдулка и сме оскотели бетер сиви искърски говеда.
Но паметта ни е още жива и ни спасява. А паметта, освен генетично, се предава най-вече чрез ЕЗИКА.

Богатство си е той – несметно и незаменимо!
Скорошен пример – познат, англоговорящ, го блокирали ботовете, защото се ядосал и написал нецензурна дума. Ами ще те блокират, мисля си, като имате само един фък, един шит и тук-таме по някой асхол. Що не ни блокират нас за нецензурни думи?! Щото не могат да ни хванат спатиите, затова!
Стане ти тежко на душата, иска ти се да очистиш някого, ала вместо това го предупреждаваш най-културно за намеренията си с дълга фраза, съдържаща някой от следните глаголи:

• таковам
• оправям
• онождам
• клецам
• изплющявам
• глася (ударението пада на “а”)
• мандръсам
• заклещвам
• ощастливявам
• уйдурдисвам
  (вариантите с “ч”, “е”, и “ш” ги пропускам умишлено)
  И ти олеква на душичката, и животът пак е хубав (или поне поносим).

Отвъд шегата – езикът наистина е едно от най-важните неща, които трябва да запазим и предадем на поколенията. Неслучайно толкова упорито се опитват да го затрият, “превеждайки” Вазов на тийнейджърски език и карайки децата да заграждат квадратчета като шимпанзета, вместо да ги учат да изразяват мнението си и чувствата си словесно, като човеци.

Написах го не само заради резултатите от матурите – те са поводът, да, но причината е много по-сериозна – ако позволим езикът ни да се затрие, ние ще сме следващите. Аз все още вярвам обаче, че няма да го допуснем.