“Веднъж ме попитаха: кажи ни защо на СССР му трябваше Афганистан? Какво са търсили там? Ще си послужа с думите на А. Солженицин,когато му задават този въпрос. Солженицин отговаря така : “попитайте един раков тумор, защо се разпространява? Той убива самото тяло ,макар че ще умре с него.” Така виждам днес съвременна Русия. А Украйна е онази жива тъкан , сбор от онези малки тела, които устояват на тумори. И сякаш казва с примера си: момчета, ние не се страхуваме от ядрена война – ние се съпротивляваме и няма да се поддадем, дори и всички да загинем! И това дава огромна надежда.
Когато работех в Швейцария, пристигна съветска делегация от заслужили производствени работници. Разхождаха се, гледаха как живеят швейцарците в най-богатата страна на света. А в същото време Швейцария няма минерали, няма нефт, няма нищо. Нашите хора се обезсърчиха ,но офицерът от КГБ, който ги придружаваше , каза: „Момчета, те изобщо не знаят как да се бият, но ние сме победителите!“ И изведнъж цялата тази делегация се преобрази. Същият синдром проработи и сега в Украйна : ние сме победители,знаем да се бием. Уж в Украйна живеят хора като нас /руснаците/ . Но по някаква причина те живеят красиво: виждат се чистотата , асфалта, хората са прилично облечени. Докато в руското село е някакъв ужас. И ето ревността, завистта работят – мисля, че това е причината за зверствата.
Тук искам да спомена Полша.Имам много приятели там. На великия полски народ – моята искрена благодарност за подкрепата и помощта, която поляците оказват на Украйна. И каква красива комбинация се получава, когато две приятелски държави се простират от Балтийско до Черно море – Полша и Украйна! Този съюз няма да позволи на тумора да се разпространи някъде по-нататък, на запад. Целият свят разбира това. И колкото повече руски самолети бъдат свалени, танкове изгорени, транспортьори и бойни машини на пехотата заседнат в плодородния украински чернозем, толкова по-добре ще бъде за целия свят. Сега Украйна защитава Европа, света , демокрацията. И това е нейната историческа мисия.”
Из интервю на Виктор Суворов.