Понеже виждам, че приятелитех ми от БСП доста са се възпалили от решението на Киреца да изгони руски дипломати, специално им обръщам внимание на изказване на един “негов” министър. Мисля, че ще им даде още поводи за размисъл в каква коалиция пребиваваха.

Обърнете внимание на края на изказването му. Държавата е лош клиент. Чуден придатък на неолибералната доктрина, че е лош стопанин. То принципно е вярно, но това го казва министър в същата тази държава. Не е ли работа именно на тези чиновници да решат проблема, а не да съветват държавата да бъде избягвана като клиент? Интересно ми е какво мислят приятелите ми социалисти за това изказване.

И като си говорим за социалисти и Лорер бил такъв. От 1995 г. до 1998 г. участва в младежкото движение на социалистическата партия в Израел. Създава и собствено такова през студентските си години. През 1999 г. пък Даниел Лорер основава в Париж първия си стартъп FranceBusinessPlus, чието съществуване не е потвърдено от официален източник или вписване във френския търговски регистър. Доста интересно.

Член е на управителния съвет на организацията на евреите в България „Шалом“. Разбира се, че той не представлява чужди интереси.

Като извод ще ви кажа една своя теория. Според мен родните политици са просто продукт на средата си. Да вземем за пример още един от видните представители на ПП Андрей Гюров. Човекът заминава на бригада в Щатите и изпълнява американската си мечта. Връща се тук като преподавател и управляващ директор на компания. Съучредител на политическа партия „Движение Да България“.

Всички тези хора ми напомнят на един колективен Борис Морев, героят на Димов от Тютюн. Когато човек загуби връзката със своята същност, стане подвластен на материалното, на стремежа към богатство, същото е способно да го погуби в чисто човешки и личностен план. Помните ли знаменитата фраза: „Защото човек се чувства добре само там, където може да спечели пари.”

Ако разгледате профила на повечето депутати той не е много различен. Това не са хора, които се движат с градския транспорт или обикалят пустеещите села. Те не познават народа си и съответно няма как да го обичат. Откъснати са от проблемите му.

Същото важи и за добре платените журналисти от трансграничните медийни корпорации. И на тях не им харесва цената на горивата, но стандартът им позволява да не бъдат особено критични към случващото се. И едните, и другите зависят от пари от европейски фондове и корпоративни интереси. Често имат обвързаности с банковия сектор. Тях не ги вълнува развитието на икономиката, социалната поляризация и увеличаващите се дългове. Вълнува ги единствено личният просперитет и властовите позиции. Защото без тях тези хора са нищо. Нямат духовна идентичност и стремежи към личностно израстване. Разбира се, че и сред тях има брилянтни изключения. Но те са точно такива, а не правило.

Дори и да искаха, такива хора не биха могли да допринесат за общественото благо, защото им липсва систематично мислене, образованост и култура. Огромната част от тях никога не са били част от спортни отбори, в които се учиш на себеотрицание в полза на колектива. Играеш дори когато не си във форма, болен си или контузен. В името на общата победа. Тези хора ги свързват единствено финансовите интереси. Няма А отбор и Б отбор.. Има само Ф отбор. И затова видяхте как определени депутати напуснаха ИТН. Не заради принципни причини, а заради конкретен финансов интерес. Това е истинският тест за политици. А не да са млади, с трапчинки и от Харвард. Дано следващият път хората мислят, преди да вземат лъскавата опаковка на политическият пазар!