Ако мислите, че вашата работа е трудна, поставете се на мястото на този човек. Новият генерал-губернатор на България има опит в Хаити, но с туземни вождове като тукашните не се е сблъсвал.

Само си представете – отивате при вожда Петков и му казвате да извърши две прости задачи – да си осигури за парламента достатъчно депутати и после да гони руски дипломати. Ама в тази последователност.

Туземният вожд взел, че сбъркал последователността и на всичкото отгоре се опитал да се натегне и увеличил бройката на изгонените дипломати до несъществуваща такава. После взел, че сглупил и да каже, че не било негово решението. Представям си като сър Мъртън се пляска по челото и си вика: “абе виждал съм ги всякакви, ама такива туземни вождове и в Хаити нема.”

Предполагам, че повечето от вас ще се забавляват с тази история, но една част ще се замислят и ще усетят накърнено национално достойнство. Именно тези хора, в голямата си част млади, могат да променят отреденото място на България.

Знаете ли защо пепейци, дебейци и всякакви подобни интелектуални плебейци не могат да бъдат никакви управленци? Те идват от средите на финансовите спекуланти. Нямат понятие от реална икономика. Един от точните симпатяги от техните редици ми разказа какво представляват харвардските курсове. Те са полезни за целите на краткосрочни финансови инструменти, но дотам.

Тези хора не се замислят защо например ЕС дава пари по План за възстановяване. Нали уж на пиедестал беше пазарът, а не планирането? Когато имаме план, имаме и конкретно заложени цели и стратегия. В случая те са увеличаване на зависимостта на периферията към ядрото, по-лесно прокарване на всякакви зелени и джендър политики и т.н. Точно както еврозоната е път към пълна финансова зависимост.

Няма как политическите брокери да бъдат инструмент за нещо рзазлично. Обществото ни все още е дълбоко незряло. То купува опаковки, а не съдържание. Кланя се на чужди дипломи, чете начини за бързо забогатяване и не осъзнава причините за слугинското си положение. Точно както обещанията за бързи пари са класически финансови пирамиди, такива са и обещанията за бърз политически блицкриг, разправа с “мафията” и олигарсите.

Дългосрочното финансово благополучие е свързано с инвестиции в дълготрайни активи и в човешки капитал. Последната част е най-трудна, защото инвестицията в хора има не само финансова страна, колкото и извратеността на новия идол – парите, да се опитва да ни убеди в това.

Докато редовият българин разглежда себе си като ‘електорат” или свободен електрон, загрижен само за собственото си оцеляване, няма да има различно бъдеще, а може и изобщо да няма такова.

Ще изпраща децата си да учат в чужбина и после ще се надява, че те ще се върнат и ще “оправят нещата”, докато самите младежи вече са усвоили чужд маниер и начин на мислене и дори не съзнават реалната сигуация в собствената им родина.

Ще се връщат спекулантите, усвоили начин за печелене на бързи пари. Не само от финансови спекулации, но и от политически такива. Ще обещават, ще насъскват хората едни срещу други, ще говорят за цивилизован и нецивилизован свят.

Междувременно ще се появяват и туземни вождове с харизма и правилно нацелване на тънките струни на общественото недоволство. Но с присъщ вождизъм и култ към личността, подхранван от лакеи, службогонци и обикновени посредствени измекяри.

Знаете ли кои могат да бъдат обаче единствените истински наследници на Паисий, Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Каблешков, Вапцаров, Смирненски и т.н.? Това могат да бъдат само хора, пренебрегнали собственото си добруване в името на общото благо. Жертвоготовни хора, а не такива жадни да власт и надмощие. А тези хора винаги се появяват, когато е най-тъмно и мрачно. И тяхната светлина озарява останалите. В тях няма фалш и презрение към слабостта. Това са хората, които подават ръка когато си паднал в калта, а не се гнусят от теб.

Това са хората, които наистина ги е грижа за бедния, слепия и глухия., човекът без родители, травмирания. Не ги считат за ‘увредени” хора, а за такива с по-голяма нужда от помощ да развият потенциала си. Амбицията на тези хора надхвърля собствения просперитет, колкото и сериозен да бъде той. И не се измерва в опростенческите разбирания за богат и успял.

Тези хора обикновено познават болката, отхвърлянето и неразбирането. Но се отнасят без омразя и гняв към безхарактерните гъсеници на своето време. Отнасят се с разбиране към злобата, завистта и пошлостта. И тези хора ще дадат битката на своето време, точно както са го направили предшествениците, оставили много по-сериозно наследство от материалното такова. Това на нравствеността и непреходните човешки ценности, неподвластни на време, пространство и всякаква материя. Вярвам, че колкото и да бъде трудно, болезнено и мъчително, заслужава си да дадем тази битка. А губят само онези, които се предадат.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!