“Представете си, че сте родени през 1977 година.
Когато сте на 9 години, става АВАРИЯТА в ЧЕРНОБИЛ, докато Вие невинно подскачате в радиоактивния училищен двор.
Когато сте на 12 години, свършва социализма и после Студената война. Целият живот на родителите и близките Ви се срива и те остават с широко отворени очи и празни ръце, повечето – БЕЗРАБОТНИ.
Скоро след това идва ЛУКАНОВАТА ЗИМА, в която на трапезата Ви присъства главно гладът. А вие сте живи. И гладни.
През периода между 13 и 18 години преживявате мутрите, рекета, спекулата, Магурата и още ред непонятни за демократичните общества феномени.
Когато сте на 18 години, идва националната ФИНАНСОВА КАТАСТРОФА, която започва с фалита на 15 банки, в които потъват всички спестявания на Вашите родители и близки, причинявайки инфлация, безработица и … пак глад.
Когато сте на 19 години преживявате ХИПЕРИНФЛАЦИЯ, а заплатата е 3000 лв. или 1 (един) долар. Пак глад.
Когато сте на 23 години, вече сте преживели МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ, която е направила шепа хора богаташи, а на Вас е оставила само скъп сантиментален спомен – 2 зелени бонови книжки, напечатани на пишеща машина “Марица”. Надявате се някой ден да имат антикварна стойност. Междувременно пак глад. Но умерен, не пълен.
Когато сте на 24 години идва на власт царят, който Ви “оправя” за 800 дни.
После идват пак социалистите, за да не забравяте откъде сте тръгнали. И къде сте стигнали.
Когато сте на 31 години свинският грип взема над 600 000 жертви, но Вие така и не разбирате, защото България отдавна е ПЪРВАТА по СМЪРТНОСТ на глава от населението в целия свят и Вие сте твърде заети да оцелявате.
Когато сте на 34 преживявате още една финансова криза, която не забелязвате, защото кризите са Вашето ежедневие.
Когато сте на 37 години години, управляващата от години ОПГ ограбва най-голямата банка и вкарва държавата в поредния ФИНАНСОВ КОЛАПС.
Когато сте на 42 и тъкмо си мислите, че няма какво по-гадно да ви се случи, Ви затварят вкъщи (освен ако нямате куче, което да Ви разходи) и Ви казват, че трябва да останете без доходи, работа и дом, за да спасите баба си, която междувременно, както всички останали закоравели от суровия живот български пенсионери, всеки ден бодро и самоотвержено се реди на опашката пред Кауфланд.
Хайде холан! Ама Вие сериозно ли?!?
🔥 🔥 🔥
Вдъхнових се от един подобен текст, който се върти из социалните мрежи вече месеци и призовава да сме благодарни, че имаме течаща вода (!), Wi-fi (!!) и дори (!!!) Netflix и да не се оплакваме за това, че носим маски и сме затворени, защото (видиш ли ти) все пак сме живи.
Да, ама аз не искам просто да съм жива. Аз искам ДА ЖИВЕЯ!
Има малка лексикална, но огромна семантична разлика!”
Автор: Калина Христова