Назаем от един приятел и фин познавач на френската история.

Radi Ivanov

“Може ли референдум за президенска република да промени конституция която не може да бъде променена с референдум?

Може.

Вече пенсионер, Шарл Де Гол го прави през 1958г. В разгара на войната в Алжир, френските военни го “молят” да се върне на власт и да “спаси Франция”. Е, предупреждават също, че ако това не се случи, ще дебаркират в Париж. Очевидно обезпокоен, президентът Коти назначава Де Гол за премиер, военен министър и министър за Алжир, парламентът го гласува и се саморазпуска… В тотално противоречие с действащата конституция и без парламент, Де Гол подготвя и гласува нова Конституция, в която режимът е полупрезидентски. Малко по-късно през 59-та, той е избран и за президент.

Останалото е въпрос на гледни точки…

За голистите и официалната френска историография, това е славен момент от историята на Франция и ражднето на новата “5-та” френска република.

За противниците на голистите (комунисти и социалисти), както и за световната историография, това е един антиконституционен държавен преврат.”

Край на цитата.

Разбира се, паралелът с България не би могъл да се направи, тъй като раждането на “5-тат република” е акт тясно свързан с политическата легитимност на Де Гол. Подобен персонаж в България към настоящия момент няма. Трифонов, след грешките, които допусна, със сигурност няма подобна тежест. Президентът Радев се ползва с най-голямо доверие, но аз лично се съмнявам, че ще се обяви в подкрепа на идеята.

Но както казах вчера, дебатът си заслужава защото България е пред политически фалит. И не го казвам защото се радвам на това обстоятелство, а защото очевидно е така. За справка, изборите, които предстоят и резултатите от тях. И липсата на перспектива след това.

Може би дебатът и отместването на общественото внимание от обичайните злободневни тези, тип борба с корупция, съдебна реформа и прочие, ще спомогне нови личности да изпъкнат, които да поведат тази битка.