На 20-ти октомври медията проведе традиционния Банково финансов форум “Бъдещето на парите” при огромен интерес от страна на бизнеса в страната.

“Най-голямото предимство от въвеждането на еврото е минимизирането на валутния риск за икономиката. Облекчава се работата на икономическите институциите и хората. Цялата икономика ще бъде по-конкурентоспособна. Вероятността от финансова криза намалява. Друг фактор е подобряването на репутацията на страната. Това е значим плюс за това как чуждестранните инвеститори възприемат страната”. Това заяви Майкъл Фауленд, замeстник-управител на Националната банка на Хърватия, в ексклузивно интервю, с което бе поставено началото на провелия се на 20-ти октомври Пети банково-финансов форум “Бъдещето на парите”, организиран от списание “Мениджър”.

По думите му различни анализи показват, че при въвеждането на еврото в новите страни членки на еврозоната е имало минимален ефект върху инфлацията.

Инфлацията бе сред основните теми за дебат в първия панел на тема “Влиянието на глобалните пазари върху финансовата система в България”.

“В момента има две неща, които вълнуват населението, бизнеса и банки. Едното е ще се увеличат ли лихвите по кредитите, а другото е докъде ще стигне инфлацията”, заяви Петър Славов, макроикономист и банкер, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД. “Наблюдаваната в момента инфлация в ЕС и България е инфлация на търсенето. В последните няколко години отрицателните лихви, които се дължат на решения на хората, дефиниращи монетарните политики, са сред най-големите грешки. Те дадоха своя принос. Втората причина за инфлацията е войната в Украйна и геополитическите събития”, каза Петър Славов, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД. Той посочи като причина и така наречените рационални очаквания, при които, когато населението, банките и правителството имат очаквания за инфлация, тези нагласи да дефинират поведение, което допълнително да влияе на инфлацията”, каза Славов. “Банковата система в момента е високо ликвидна и много добре капитализирана. Има достатъчно ресурси, така че търговските банки да се изчакват коя ще бъде първа да повиши лихвите, но това е неизбежно”, коментира Славов.

Що се отнася до скорошния паритет между еврото и долара и влиянието му върху България, икономистът и преподавател проф. д-р Даниела Бобева, заяви, че на база на данните може да се каже, че, когато доларът е силен, а еврото е слабо, нямаме доказуем растеж на износа.

“По отношение на вноса обаче, поскъпването на цените на стоките при трансакции в долари е сериозен проблем. За първите 8 месеца имаме около 11 млрд. дефицит в търговията ни трети страни, който е основно в долари, каза тя. По думите й Българската банкова система е отличник при намаляването през годините на експозицията към валути от трети страни и допълни, че не очаква скъпия долар да донесе проблеми на банковата система.

Относно избора на централните банки за по-малкото зло – рецесия или инфлация, икономистът и финансист Любомир Дацов каза, че очаква икономическия растеж през 2023 г. да остане положителен в ЕС и еврозоната, въпреки всички негативни фактори.

Коментирайки ролята на централните банки за инфлацията, икономистът и преподавател Георги Ганев заяви, че в момента глобално преживяваме сериозен епизод на нарастване на цени на крайни блага, но само една част от този процес се дължи на инфлация. Другите причини са коронавируса и нарушаването на веригите на доставки, както и войната в Украйна. “Сега проблемът с инфлацията се политизира. В момента живеем в епизода на плащането на инфлационния данък, който правителствата причиняваха на своите данъкоплатци в продължение на десетилетия”, каза още Ганев.

Любомир Дацов обясни, че инфлацията създава социални проблеми. “В България все още е спокойно, но ако попогледнем какво се случва във Франция, Германия, Австрия и тн. натискът от улицата става много по-голям. Данните обаче показват, че за първото полугодие повечето държави в еврозоната печелят. Гърция е намалила дълга си с 20% от БВП спрямо същия период на миналата година. Португалия с 12%, а Италия с 6,5%”, каза Дацов.

“Ако погледнем данни за дефицитите, България е влошила бюджетното салдо с минус 2,5% от БВП спрямо същия период на миналата година. Испания го е подобрила с 11% от БВП, а Германия с 4,5%, въпреки всички процеси. Видимо инфлацията помага, преди да стовари лапата си върху икономиката”, добави той.

Що се отнася до приемането на еврото проф. Бобева каза, че все по-трудно се причислява към групата на оптимистите за неговото въвеждане. “България продължава да има изгода от еврозоната”, категоричен е Дацов.

“Видя се, че фискалният борд не предпазва от глупостта на политиците, тъй като 2021 г., независимо че имаме валутен борд, дефицитът скочи на 4,1% при положение, че трябваше да бъде 2% превишение.”, каза той. Според Петър Славов януари 2024 г. звучи като технически невъзможна дата за присъединяване към еврозоната.

Според Ганев позитивите надделяват над негативите, но всички ясно трябва да си даваме сметка, че негативи и опасности има и те трябва много внимателно да се управляват.

ESG означава устойчив бизнес и конкурентоспособност

Пандемията през 2020 г. е ключовият катализатор, който накара повече корпоративни лидери да изведат като приоритет екологичните, социалните и управленските стандарти.ESG е дългосрочна корпоративна стратегия за растеж и защита от рискове, смятат участниците във втория панел “Новата ESG реалност при финансите”.

“Със Зеления пакт ЕС постави голямата цел – постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. Сега всеки бизнес трябва да направи своите малки стъпки за постигането ѝ”, изтъкна Деница Маджунова, ръководител на отдел “Физически лица” в ПроКредит Банк. Според нея бизнес практиките, ориентирани към ESG, придобиват все по-голяма сила за инвестиционно финансиране. “Все повече кредитори се интересуват каква е оценката на въздействието на бизнеса върху околната среда. Все повече компании искат да знаят какъв е въглеродният отпечатък на техните партньори – клиенти и доставчици”, отбеляза специалистът. Тя припомни, че ESG-политиките стават задължителни за публичните компании от 2023 г., а от 2026-а – и за микро-, малки и средни предприятия.