Имам навика да заемам позиция, а не да бягам от отговорите на въпроси, по които далеч не всички са готови да се произнесат от съображения за сигурност и заради личното си спокойствие. Това е известно на всички, които се интересуват от този факт.

Следвам дефиницията на Джорд Оруел за истинската журналистика:

“Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е пиар”

Доказал съм го като кръстник на МОЧА, а също с акцента си върху пагубната роля на руското влияние в България, чрез “заяждането” със зловредни и агресивни типове в политиката и медиите – и с прочее теми, по които са се произнасяли мнозина, но малцина са били толкова настоятелни по тях, както мен ( поради което съм “спечелил” само безброй упреци за “фиксация” , подигравки за някаква “лудост” и заплахи, включително за живота ми).

Моля, да не ми се приписва горното като “самохвалство”, защото от тези самотни битки съм понесъл само негативи, ако не броим спечелените приятели сред съмишлениците, което едва ли може да се категоризира като “полза”. Нито като поза.

Има обаче и теми, по които като правило не взимам страна не за друго, а защото моето мнение, по собствена преценка, не би добавило стойност на страната на справедливостта по простата причина, че “защитата” ми не е необходима на онези, които имат много по-големи възможности да се защитят сами. Особено валидно е за партиите, чиято нагласа споделям ( и обратното, те споделят моята), но се пазим взаимно от “дискредитиране” – те не харесват ( петното от) миналото ми и се боят на да не се изцапат с него, аз пък не искам да бъда подозиран, че се занимавам с пиар.

Тема, от която стоя настрана, за мен е случаят с дългогодишното очерняне на “кръга капитал” от жълти медии с кафяви средства и червени ползи в крайна сметка, доколкото статуквото е стъпило на червения фундамент, построен през т.н. преход от комунизма към посткомунистическото преформатиране на червеното по генезис влияние във всички сфери на икономиката, (не)сигурността, отбраната, правосъдието, външната политика – и да, на медиите, не на последно място по значение.

Приписването на свръхестествени възможности на “кръга капитал” да се меси, ръководи и влияе върху всичко ( което споменатото по-горе статукво не харесва) постигна своя връх с малоумното твърдение, че едва ли не “капиталци” диктуват на Америка политиката й спрямо България. Не американците, а тъкмо те направо пишели докладите на Държавния департамент в частта за България. Сглобили и обвиненията по закона “Магнитски”.

Тъпанарското по презумпция твърдение не се нуждае от оборване. Който вярва в “чипирането” чрез ваксинирането, “плоската земя” или тровенето на българите с химикали от въздуха ( от американски самолети, какви други!), не може да бъде преубеден в обратното. Но за мислещите с главите си хора е от полза да обърнат внимание върху конкретиката в публичния спор по темата за “кръга капитал” и да си зададат въпроса откъде наистина иде тази неистова ярост срещу измислицата за вездесъщото му могъщество в България – до степен, както отбелязах, че да диктува позиции на Вашингтон и Брюксел.

Защо, ако това поне малко отговаряше на истината, стигматизираният по истеричен начин Иво Прокопиев, не е яхнал България досега, подобно на Берлускони в Италия, Орбан в Унгария или на тяхното семпло, но ефективно в семплата ни политическа среда лошо копие Бойко Борисов. Знам отговора им, че всъщност универсалният злодей Прокопиев тайно дърпа конците на държавата, според теорията на конспирацията, резултат от констипацията в мисленето им.

И, не – не “обслужвам” Прокопиев. Той не се нуждае от услугите ми. Познаваме се бегло. Ако му бях важен, можеше ( поне) да ми предложи предложи службица през годините, когато се пенсионирах принудително ( от 2006-та досега, когато вече съм “редовен”, а не символичен пенсионер).

Вижте разследването на “Капитал” за това как ГЕРБ прониква в съзнанието на потребителите на електронна паша в интернет чрез платени услуги на специалисти по (дез)информацията, използващи най-модерни методи. Отделен автор, като моя милост ( въпреки немилостивите ми лични опити да се боря със същия октопод чрез стотици публикации), няма как да направи подобно разследване. То е по силите на колектив от колеги със съответните умения, с каквито в “Капитал” разполагат.

Няма друга сила в държавата, която да разкрие споменатите в публикацията на “Капитал” машинации, за които самите им жертви дори не подозират. Нали искате обяснение за някои необясними на пръв поглед явления при гласуването в България? Ето ви ги. Всички подозираме, че зад всичко това стоят пари. Много пари, явно. Но едно е да подозираш, друго е да се аргументираш.

Не веднъж съм “намеквал”, че промяната в позициите на публични говорители -предимно в полза на ГЕРБ- се дължи на въпросните пари. Всички го виждаме ( но не всички са готови да споделят констатацията си по отношение на дългогодишни авторитети, налагани от медиите). Бегълците от “сините редици” към гербаджийската и депесарската софра са лесно различими за помнещите и наблюдателните наблюдатели. Но са трудно доказуеми като такива като фактология, макар да е очевидно, че са купени.

Всъщност най-вредните манипулатори са тъкмо онези, които (все още) се борят да се представят за независими. Явните агитатори не струват ( вероятно и консултантските им договори са по-евтинички). Друго си е да се изправи от екрана на телевизора мастит коментатор под легитимно прикритие – я профсъюзен деец, я представител ( понякога дори и директор) на институт с демократично звучащо название, собственик на агенция с международно звучащо име, ту пък “друго нещо” такова.

Лошото е, че продажниците до един са умници .В този тънък алъш-вериж тъпаците не виреят. Никой не си дава хилядарките за откровени тъпотии, макар предлагането на такива да е огромно. Тези са захлебили много, много повече от онези прошляци, на които руският шпионаж плаща мизерни суми, според Лена Бориславова ( някакви си 4 хиляди лева на месец). Друг е въпросът за отчисленията от корупцията с руски корени, която е пълноводната река, осигуряваща поливането на тези корени с обилните медийни изяви на купените авторитети в България.

Руската корупция обогатява своите питомци в България, които опитомяват продажните умници, за да наливат вода в мелницата на бенефициентите на руската корупция. Кръговрат от далеч по-сложен и зависим свят от времето на дебелия врат!

Умниците купуват доверието на публиката и продават ( себе си на работодателите си в сянка) много успешно. Купуват и продават. С това се занимават.

Когато видите кои партии и кръгове около тях печелят като равносметка от тази тази успешна търговия с роби на интелектуалния труд, ще ви стане ясно кой стои зад организирането на това робовладелско тържище. На няма как да проникнете му тайните механизми на конкретиката му.

Това е все едно да искате да си направите селфи в харема на султана без негово позволение- ще бъдете мигом скопени и обезглавени. Там се влиза само след съответното обезкосмяване, обезпаразитяване откъм паразитно наличие на съвест и отстраняване на чувството за приличие.

“Капиталци” успяват да повдигнат поне малко фереджето на султанските ханъми чрез конкретиката в своето разследване.

Как да не ги мразят наследниците на кръга “Das Kapital” от Крал на Макс!

(ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ — В БЛОГА!)