Китайската комунистическа партия превърна борбата с ковид-пандемията в някаква особена самоцел – единственото важно нещо е да изглежда, че правителството контролира всичко. Тя обаче удари икономиката на страната много силно и има множество разнопосочни ефекти по света. Ето някои от тях:

През 2022 г. Китай няма почти никакъв икономически ръст. Това се отразява на потреблението на всичко – от нефт, газ и въглища до метали, цимент и пластмаси.

Оттам политиката за нулев ковид на Китай е основната причина за задържането на цените на суровините и енергията. Забележително е обаче колко слабо спаднаха те, дори и в тези условия.

Страничните ефекти са особено благоприятни за ресурсната война, в която попадна Европа. Слабото потребление в Китай ни помогна да накупим много втечнен природен газ, дизел, въглища и метали, които в нормалния случай биха отишли там.

Разбира се, много други държави – Пакистан, Бангладеш, цяла Африка – не успяха да се вредят и са на различни форми за режими и ограничения. Бедните винаги страдат най-много от недостига на базови ресурси.

Китайският застой е в основата и на относително слабия ръст на въглеродните емисии на света през 2022 г – само +1% спрямо 2021 г.

Всичко гореописано обаче бързо ще се промени при неизбежното премахване на политиката за нулев ковид. Освен това растежът в Индия и цяла Югоизточна Азия се ускорява, а с него и потреблението на всичко там. Само въпрос на време е.