Точно тая вечер нямам нищо против някой пак да ме помоли да свърша някаква работа за 12 секунди и после да ме нахрани…

Комшията ми се обажда днес:

• Като се прибереш на село ела да преместим нещо.

Аз:

• Нямаш проблеми.

Прибирам се. Преобличам се. Отивам. Цялата работа е да свалим и сложим един гранитен плот от багажника на колата до колата. На около метър и половина. Хващаме, сваляме, поставяме на земята. Точно 12 секунди работа. Готово.
Казвам:

• Айде, отивам да си храня кучето и зайците.

Той:

• Аааа, чакай, чакай! Идвай тука да пием по една ракия.

Аз:

• Ама…

Той:

• Няма “ама”! Идвай!

Влизаме. Масата е отрупана все едно Софи Маринова жени сина си, той дъщеря си, а тя баба си. Салати, пържоли, печен свински джолан, туршии, мезета, печени тикви, ракии, маслини, катъци, други работи, още други работи, и още други работи… Страшно!
Сядаме. Аз, той и жена му. (спокойно, Сонче – няма да ви тагвам, обещах). Музиката гърми. Пия ракия. Ям салата. Човъркам с вилицата в джолана. (направо вълшебен джолан – честна дума!) Искат да ми носят вино. Енергично отказвам. Те – не! Пак енергича енергично. Разгеле – отказвам ги.
Музиката върви на макс. Пеем. Как не станахме да играем не знам. По едно време казвам, че тръгвам, щото зайците вероятно нямат вода, а Бранко е освирепял от глад. Не ме пускат. Пия още малко ракия. Пак казвам, че ставам, щото нали зайците и Бранко. Не ме пускат. Пуша още една цигара. Зайците, Бранко. Сърдят се. Настоявам. Енергично! Почти със сълзи на очи ме пускат да си тръгна. Изпращат ме с кутия шоколадови бонбони. Опитвам се да откажа. Не минава номерът. Вземам ги, какво да правя!? Прибирам се. Главата ми е леко замаяна от ракии.
И цялата тази грандиозност, защото помогнах да се премести на метър и половина едно не кой знае колко тежко нещо. За 12 секунди. Може би дори 11.

БалканскиСиндром #ОбичамБългарите #иРакията #иДжолан #иШоколадовиБонбони #Хлъц #Сърце ❤️

   Ондисдей 2021