Този пост съм написала през 2017г. – с гняв и надежда.
Днес гневът е същия…

ДО УПРАВЛЯВАЩИТЕ
Аз съм българка.Обикновен човек, но не и „матрял“, „ прост“ и „ дебил“.И не приемам, противопоставям се на всеки, който и да е той да ме нарича така.Защото моята стойност зависи не само от това което мога и правя, но най – вече от приоритетите ми, от скалата на моите ценности и от волята ми да ги отстоявам.
Горда съм, че родината ми е сред тези ценности .Любовта към нея е осъзната през познанието за миналото – великите български времена и през болката за настоящето .И всички вие, които имате наглостта да се наричате управници на България всъщност сте предателите на българщината, праха в краката на българските владетели, от чийто меч и слово някога е треперила Европа.За тях всяка шепа българска земя е била свещена.Днес чрез Закона за концесиите вие я превръщате в стока.Справедливостта е била веруюто и силата им. Вие я превръщате в дума без смисъл и съдържание.Изтръгнахте сърцето на Конституцията.
Чл.1(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Променихте Закона за съдебната власт и Наказателно процесуалния кодекс, оковавайки съдебната власт, за да отнемете за собствена изгода правото ни да вярваме в държавността.
Създадохте абсурдния Закон за корупцията, с който укрепихте своята власт и възможността си за контрол, подчинение и разправа.

Българската държава налагаше волята си чрез авторитета, смелостта и респекта на българските владетели.Днес вие превръщате българската политика в посмешище с абсурдното си просташко поведение , елементаризма на борбите за власт, наглостта , довела ви до себепреценката че сте богоподобни.

Не ни подценявайте!Да, може да промивате мозъци, да заплашвате, рекетирате,купувате и прогонвате от родината, за да я придобиете до последната шепа земя и последния останал човек.Но ние –„матряла“ винаги оцеляваме.Въпреки 700 години византийско и османско владичество, без държава , с насилствено отнемана религия, с изтръгвани от родителите си деца, които после да формират най-страшния и непобедим еничарски корпус.Винаги оцеляваме.А това значи сила и самосъзнание за българския корен.Това значи енергия на миналото, която не може да бъде унищожена и трансформирана.Българският феномен.Преклонени глави, гърчеене, отричане от вяра, предателства, безразличие, страх…НО винаги са идвали времена разделни – неумолими и неизбежни като смърт.Големият кръстопът на големите изпитания.И винаги преди това се е раждал някой – Асеневци, Паисий, Балканджи Йово, Левски,Ботев, Раковски, Бенковски…Някой, който да постави себе си след Родината и да напише с кръвта си „Свобода или смърт!“И на Големия кръстопът да зазвучи камбанен звън, който да събуди заспалите , обнадежди живите, разкъса оковите на страха.

„Ако изгубя губя само себе си.Ако спечеля печели цял народ!“Разбирате ли тези думи „избраници наши“, натрупали милиони в офшорки и имоти, изживяващи се като върха на човешката еволюция?Разбирате ли българският феномен?ДОШЛО Е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО.И уверявам ви – вече ги има, независимо как се наричат днес – Райна Княгиня, Левски и Раковски.Въпрос на време е гласа на камбаната да разцепи света ви…защото стъпихме на ГОЛЕМИЯ КРЪСТОПЪТ.

Лъжете – за прекрасния ни живот и още по – прекрасно бъдеще.НЕ ВЯРВАМЕ.Защото децата ни напускат България, защото стотици умират в мизерия, защото свободата на словото е окована.

Лъжете –че полагате грижи за децата и остарелите ни родители. НЕ ВЯРВАМЕ.Защото България е на първо място по смъртност и на последно по раждаемост на глава от населението.Нарекохте родителите ни паразити вместо да им осигурите безплатно здравеопазване / както е в цивилизованите общества/ и доходи, които да не са под ръба на бедността.Днес се раждат деца само заради любовта на родителите им и въпреки безразличието на държавата към демографският срив.Държавни болници фалират, а здравната каса пълни частните болници, никнещи като гъби след дъжд.На 1000 граждани – болница – не ви интересува.Приходната част на бюджета не позволява увеличаване на разходите.

Лъжете – за реформите в образованието. НЕ ВЯРВАМЕ .Учителите приемат подаянията ви само защото трябва да оцелеят.Пребиват ги, унижават ги , превръщат ги в търговци на знания.не ви интересува. Приходната част на бюджета не позволява увеличаване на разходите.

Лъжете – за съдебната реформа. НЕ ВЯРВАМЕ .Променяте законите в нарушение на принципите на правовата държава.Създавате механизми за контрол над различните и непослушни съдии.Професионализма вече не е критерий, а подчинението.Съзнателно и последователно узаконихте неограничената власт на Главния прокурор за да бетонирате властта си, разчистите неудобните и държите на прицел съмнителните.

Лъжете – за авторитета на България.Вие го сринахте.Построените от вас пътища пропадат, европейските пари свършват, корупцията стана синоним на българската държава.Европа е безразлична или снизходителна не защото България е малка или бедна, а защото е управлявана от вас – хора, които могат да бъдат манипулирани, плашени, принуждавани.Хора за които личният интерес е над всичко и „ ако спечелят – печелят за себе си“ за сметка на своя пренебрегнат и унизен народ от „прости дебили, лош матрял“

Лъжете.Лъжете колкото можете.Така е във време разделно…преди Големият кръстопът и звъна на камбаната.

Аз съм обикновена българка.Ние сме обикновени хора с необикновената способност да оцеляваме.Носим духа български, кован столетия от омраза и любов, предаван с последния дъх и първото вдишване, кален с кръвта на хиляди безименни войни на свободата.Онзи дух който осъществи българското военно чудо при Одрин, Лозенград, Сливница, Шипка …Онзи дух, с който днес една обикновена българска майка отвъд океана научи детето си всяка сутрин да пее българският химн, за да познава и обича своя род и език.

Ние сме обикновени хора – не падаме на колене, гръбнаците ни са изправени, не се продаваме и не забравяме.Когато стъпим на Големия кръстопът ставаме необикновени – защото изборът ни винаги е един и същ – справедливостта.За нея е нужен дух , а ние го носим.И вие го знаете.