Опитах се да направя резюме на позицията на доц. Сарийски по отношение приемането на България в еврозоната, изложена по време на среща в гр. Перник и която споделям напълно.
Публикувам с уважение :

Доц. Сарийски :
Влизането в Еврозоната е влизане в един елитен клуб, от който не може да се излезе.
Това е съпроводено с високи такси – вноски в специални фондове / напр. за преструктуриране на банките/ , спасителните механизми.
На следващо място България ще трябва да дава заеми на държави в периферията, които са със замиращи икономики и на които търговските банки не предоставят заеми. Решенията за това се взимат от съответните европейски структури и са задължителни. България ще има определена квота , определена от ЕЦБ и българската централна банка няма никаква възможност да не изпълни това решение.

Ще се увеличат ли цените след влизане в еврозоната ?
Въпросът е свързан пряко със статистиката и начина по който се определя инфлационният индекс.
Инфлационният индекс няма нищо общо с това което виждаме в магазина. Например според статистическите отчети цените през 2022г. са скочили спрямо 2021г. с 18%, а цените на производителите са скочили с 65%. и което не е възможно. Същата тази статистика сочи, че изведнъж са намерени някакви 6 мрд лв , които някак си са останали скрити за нея, сега са ги намерили и това е дало основание да се приеме, че има за 2022г. растежа е два пъти по-голям от 2021г.Когато се правят оценки те винаги се правят за определени интереси- в случая влизането в еврозоната.

Кой има интерес от еврозоната.
През 1987 е създадена асоциация AMUE в която членуват 300 огромни корпорации. Нейното становище е, че не може в Европа да членуват различни валути и което обслужва техните интереси. Единната валута и премахване на бариерите ги улеснява да провеждат политиката си в различните държави и да изчисляват печалбите си.
Има съществена разлика между интереса от влизане в еврозоната на елитите на държавите и гражданите.
През 2018г. е проведена анкета дали влизането в ЕС е създало по-добри условия на живот.:74% от елитите са отговорили положително. Само 34% от европейските граждани са отговорили, че влизането в ЕС е подобрило положението им. Това е така тъй като продукцията на предприятията вече не е толкова конкурентно способна, което пряко влияе на заплатите.

Защо запазването на България извън еврозоната е важно
В момента въпреки обвързаностите си с ЕС , България има самостоятелна парична политика. Това е така, тъй като БНБ има един показател, който може да променя и чрез него да регулира парите в обръщение и който се нарича коефициент на минималните задължителни резерви. Тези резерви представляват 1/10 от стойността на всяка банкнота влязла в банка. Останалите 9/10 могат да бъдат използване от банките за предоставяне на кредити. БНБ разполага с пълната свобода да определя този коефициент и по този начин количеството пари в обръщение. През 2007г. коефициента беше 8%.Тогава имаше масово предоставяне на кредити покрай пазара на недвижими имоти и БНБ рязко вдигна този коефициент на 12 % , което повлия българската икономика. Кредитирането замръзна. По-късно – 2009г. този процент беше намален на 10%, което подпомогна икономиката. Влезем ли в еврозоната това ще е невъзможно.
Периодът 90години беше за финансовата система като да си счупите ръцете. Вкараха хора които нищо не разбираха от финансова система. Регулациите бяха свръхразхлабени което позволи пирамидите, банка на банка, фалити, изчезване на 2/3 от депозитите на българските граждани. Това стана в резултат на некомпетентността, липсата на критерии, липсата на професионализъм. Валутният борд беше като нещо като да си гипсирате ръцете. Не може да махате гипса преди да заздравеят костите. В момента това не е постигнато. Влизането в еврозоната е като да си отрежете ръцете. Влизате, отказвате се веднъж завинаги от правата които имате и нямате никакво право на самостоятелни действия от там насетне. Не е предвиден механизъм за излизане от еврозоната, какъвто например е предвиден за излизане от ЕС. Гърция например през 2007г.беше постигнала 93% спрямо европейския стандарт, като 2010-2011 този процент започна да спада и през 2021год. този показател беше 67%.Това нямаше да се случи, ако Гърция не беше влязла в еврозоната по причина че еврозоната блокира автоматичните спирачки. Когато влезете в еврозоната , зад вас застават европейските институции, които гарантират кредитите. Получавайки лесно кредити задлъжнявате. Ако погледнете съотношението между публичния дълг и БВП на Гърция за септември 2022г. е 200% при средно за еврозоната 94%.Гърция, Италия, Испания, Белгия и Франция имат такъв висок процент. ЕЦП не вдига лихвите и купува дълговете на тези страни на вторичните пазари. Вдигането на лихвите води до обезценяване на кредитите, но никой няма да купи тези задължения. България в момента няма нито една ценна книга в която да е в страна от периферията. Всички дългови книжа у нас са първокласни. Те винаги могат при криза да се изнесат на пазара и продадат по реална цена.
Има една система която се нарича таргет. Нещо като чекмедже в което всички търговски банки в еврозоната оставят пари и вземат пари. В момента Германия поддържа положителен баланс от 1200 млрд евро. Тези пари са отпуснати на испанските и италиански търговски банки, които са в дълг към тази система някъде трилион и 100 евро. Това е дълг, който страните от периферията използват заради сринатите си икономики по причина на влизане в еврозоната. В Италия например индустриалното производство през 2021г.е едва 82% в сравнение в с това което са имали през 2000г. Когато влезете в еврозоната търговските банки няма да кредитират производство с проблеми, а ще кредитират например недвижими имоти, строителство и подобни и което предизвиква балонизиране на тези пазари Всички търговски банки се водят само от лични интереси – как да спечелят повече без това да ги застрашава. След влизане в еврозоната благодарение на евтините кредити има едно временно увеличаване на растежа, но след няколко години икономиката се срива. Достъпа до лесни пари съчетано с незряла икономика неминуемо ще доведе до срив.

Министрите на финансите след влизане в еврозоната ще имат улеснен достъп до еврокредити. Тези кредити ще бъдат погасявани чрез други заеми, което води до увеличаваща се задлъжнялост. Така се случи в Гърция – чрез спасителните фондове , която обаче загуби активи – острови, имоти и др.От пристанището в Пирея вече не печели гръцката, а китайската икономика. Сега проблемите са на държави с големи икономики – Португалия, Испания, Гърция, Ирландия и др. Спасяването на тези държави ще стане чрез дълг, който и ние ще плащаме. В момента търговските банки отказват кредити на Италия и Испания. Влизайки в еврозоната все едно че подписваме празен лист, без да знаем какво после ще плащаме.
В момента в България автоматичните спирачки действат. При влизането в еврозоната това ще се промени.
Номинално за първото полугодие на 2022г. в търговията на дребно имаше увеличение на оборотите с 16-17% в евро Приходите от ДДС върху сделки със стоки и услуги в страната за този период не помръднаха с лев. Това означава че при увеличена данъчна основа с 1/6 приходите от ДДС които трябва да бъдат съпоставими с тази промяна не помръднаха с лев. Представете си ако бяхме в еврозоната как биха постъпили в министерство на финансите- вместо да си събират вземанията щяха да теглят веднага кредит, гарантиран от съответните европейски институции, след него друг кредит и т.н.

Относно отпадането на таксите за превулатиране
Това е голяма заблуда. Интерес от това да отпаднат таксите за превулатиране имат големите корпорации, а не обикновените граждани.
От друга страна никоя банка няма да се съгласи да печели по – малко от такси и услуги само защото сме влезли в еврозоната. За 2019г. приходите от такси и комисионни на българските банки са 877 млн лв. След 2019г. с европейски регламент № 595 бяха изравнени таксите за държавите членки извън и в еврозоната .През 2020г. приходите от такси и комисионни намаляха със 70 млн лева, но към момента за 2022г. тези приходи са 1млрд и 156млн лева.Причината е увеличаването на другите такси, вкл. въвеждане на нови.
Разходите за превулатиране се изплащат от компаниите. След влизане в еврозоната ще ги плащаме всички , тъй като сумите за такси за превулатиране ще бъдат разхвърляне чрез увеличаването на други банкови такси.

Голямото притеснение са дълговете. Във връзка с пандемията ЕС изтегли кредити 800 млрд евро, гарантирани от всички държави членки. Сега се готви нов дълг за борба с инфлацията, а това всъщност води до помпане на допълнителна инфлация. ЕС не се бори да създаде здрави икономики по причина че е корпоративен проект създаден от корпорациите. Справка – кръглата маса на индустриалците – организация създадена през 1983г и в чиито стратегически документи може да видите всички сегашни европейски инициативи – идеята за създаване на на съюза, отпадането на ограниченията, свободното движение на хора, стоки, капитали и т.н.. Според изследване на Центъра за европейски политики от въвеждане на еврото печелят само Германия и Нидерландия. Така за периода 1999-2018г. Германия е спечелила 1,8 трилиона евро. Всички останали държави са на минус като резултат от унищожаването на собствените им производства, за което много спомага въвеждането на еврото. Идеята на ЕС е да подпомага производствата в ядрото на еврозоната, а не да подпомага страните от периферията като създава жизнеспособна конкуренция.