Безспорен факт е, че още от соца та чак до днешно време военните се асоциират преди всичко с тъпотия и скудоумие. Наричат ги подигравателно “шапкари”, за глупоста им се разказват безброй вицове и анекдоти. Стефан Янев е всякаш излезнал точно от такъв виц за тъпи военни.

Обаче до преди 100 години е било съвсем различно – да си офицер е била една от най-престижните професии. Офицерите са се отличавали с мъжество, висока интелигентност, самообладание, умение да планират и мислят стратегически, строга дисциплина. Не са били кабинентни плъхове, а хора, от чиито решения, планове и изпълнения зависят много човешки животи, включително и техният.

В Прусия цялата аристокрация е пращала децата си във военни училища. В Царска Русия офицерите са били символ на класа, мъжество и обаяние – и обект на желание от жените от висшето общество. В България след Освобождението това също е била много уважавана професия, а после става обект на присмех и народен хумор. Прочетете записките на Дрангов и ги сравнете с “размислите” на Стефан Янев. Какво се е променило?

Една от причините е навлизането на високите технологии във военното дело, които все повече обезмислят ролята на човешкия фактор в армията – и я превръщат повече в чиса бюрокрация. Друга причина е липсата на регулярни войни – които по еволюционен път отсяват страхливите и глупавите сред военните.

Но може би най-важната причина е премахването на елитарния елемент от военната професия след 1944 в България. Тогава армейската професия се превръща от професия-призвание с най-висок социален статус и престиж в занимание предимно за простолюдието и хората с нисък интелектуален праг, които просто няма никъде другаде да ги вземат.