За срещата на мъжа с успялата, уверена, самодостатъчна дама. Една по-стара моя публикация, с ревизиран текст. Преди няколко месеца разговарях с приятелка, която ме попита как живея без любим човек до себе си. Отговорих ѝ, че с времето съм се научил да си бъда самодостатъчен. Че имам предостатъчно занимания, хобита и интереси. Че съм открил своите начини да сътворявам и обменям любов със света. Че нямам “нужда” от жена. Връщайки лентата назад към този разговор, две неща ми правят впечатление. Първо, виждам все повече жени, които избират пътя на самодостатъчността. Второ, не бях напълно откровен с тази моя приятелка. Една голяма група мъже ще се припознае в следните ми думи. Ние желаем да сме полезни. Желаем да се грижим, да предпазваме, да бъдем нужни за жената. И искаме да сме полезни, най-вече защото така разгръщаме в по-пълна степен мъжкия си потенциал. И аз може и да казвам, че нямам “нужда”, но е факт – най-мъжествен и завършен се чувствам с жена, в чийто живот правя разлика. И докато живея без да правя това за една конкретна дама, нещо винаги ще липсва. Много мъже живеем в състояние или на гняв и агресия, или на апатия и депресия. Защото не правим разлика за дамата до нас. Не чувстваме нуждата, желанието, уважението ѝ. И ако за нас е важно да ги усещаме по-често, то може би следва да си зададем един въпрос. Кога за последно любимата ни каза: “Оставям се изцяло в ръцете ти”? Защото тези думи казват всичко. Отсъствието им – също. И ако има едно нещо, което стои между нас и всичко онова, което желаем в интимността, то е умението ни да развием и проявим зряла, балансирана мъжественост. И колкото по-рядко я проявяваме, толкова повече съвременната дама се убеждава, че е взела вярното решение – да не се “нуждае” от мъж.

Но както и аз, така и тя понякога усеща, че нещо ѝ липсва. За да може да изпита себе си като безкрайна женственост, част от нея копнее да се разтопи от любов в прегръдките на мъжа на сърцето ѝ. Да си позволи то отново да стане безкрайно меко, чувстващо, уязвимо. Но този път тя би го поверила само в ръцете на онзи – специалния. И ако аз желая да бъда този специален мъж, то следва да знам следното. Истинска интимност мога да постигна само когато уважавам, развивам и подхранвам вътрешната си жена – и чрез нея се свържа и с външната. Но за да имам този шанс, първо трябва да мина през…вътрешния мъж във външната жена. Кой е този вътрешен мъж? Той е онази мъжка енергия в нея, която я прави по-успешна, по-уверена, по-балансирана. Той е вътрешният баща, брат, приятел, на които тя разчита в трудните моменти. Той е и личният ѝ ангел-пазител, предпазващ я от онези хора, които не я заслужават. Срещата ни с този вътрешен мъж в дамата може да бъде объркващо, дори плашещо преживяване. Той е много различна порода животно. Силно интуитивен. Непредсказуем. Неподатлив на стратегиите и тактиките, чрез които се “справяме” с другите мъже. И за разлика от тях, с този не можем да си го “мерим”. Не можем да се състезаваме. Не можем да го доминираме, контролираме, измамим. Нямаме власт над него, защото той не зачита незрелите ни йерархични игри. Можем само да покажем, че сме от онези уверени и решителни лидери, какъвто е и той. Че може да вярва толкова силно в нас, колкото вярва и в себе си. Че сме толкова разбиращи, подкрепящи и стабилни, колкото е и той. И дори повече. Това е пътят към женското сърце.

А кой е този бял носорог, балансираната мъжественост? Мисля си, някои от нас криворазбраха криворазбраната цивилизация. Когато жената казва, че желае по-чувствителен и сензитивен мъж, тя желае някого, чрез когото да се свърже по-силно със собствените си чувства и емоции. Без да се страхува. Когато казва, че желае “по-женствен” мъж, тя желае някого, с когото може изцяло да се разгърне като жена. Без той да се страхува. И категорично не желае някой старателно епилиран, оформил идеално тяло и с безупречна прическа и вежди нарцис. Отделящ много повече време на себе си, отколкото на нея. Когато казва колко вироглави и отказващи да се променим сме, тя не желае мъж, който угажда на всеки неин каприз. Тя казва, че мъжът следва да е верен на своите принципи, ценности и мисия, но и се съобразява с нея и с приоритетите ѝ. Заедно вземат решения, но мъжът по-често инициира. И ѝ позволява да му помага и, понякога, насочва. Защото мъдростта и интуицията ѝ са безкрайно ценно богатство. Когато казва, че не се интересуваме от нея, тя не желае мъж, чийто живот се върти около нея. Тя казва, че мъжът следва да търси светски успехи и да бъде независещ от одобрението ѝ. Но вниманието и грижите му, автентичното му присъствие в интимността, значат много за нея. Когато казва, че сме студени и затворени, тя не желае мъж, който изпада в депресии, прави драми и показва колко болезнено чувствителен е. Тя казва, че мъжът следва да има достатъчно смелост открито да споделя усещанията си, да признава и се учи от слабостите си и не бяга от своите демони. Защото ако го прави, ще бяга и от нейните. Когато казва, че се страхуваме от интимност, тя не желае мъж, който загубва ума си по нея. Тя казва, че иска мъжа по-често да влиза в сърцето си. Където и да отиде и каквото и да прави. И най-вече – да допусне и нея в него. Когато казва, че не я слушаме, тя не иска от нас решения, с които ѝ показваме, че в нашите очи е слаба, незнаеща, неоправна. Тя казва, че мъжът следва да я приема такава, каквато е, без осъждане и състрадание. И колкото повече го прави, толкова повече всъщност ѝ помага да изгражда в себе допълнителна увереност в собствените ѝ сили и възможности.

Списъкът е дълъг, а и не всичко казано важи за всяка дама. Но посланието е ясно. Балансираната мъжественост отваря съзнанието, сърцето и всичките си сетива за жената. Наблюдава, осъзнава, еволюира и показва на практика всичко научено, но стоейки предимно в реалма на Мъжкия Принцип. И може би…може би…с подобен мъж в живота си, жената изведнъж проимала “нужда” от него. Току-виж си позволила да стане отново уязвима. Току-виж си позволила отново да обича. И ако ние също я обичаме, няма причина да не бъдем този мъж…нали? Прекрасен нов ден ви пожелавам, хубави хора. 🙂