Императивът, че в една демократична държава решенията на съда не се коментират, а се изпълняват, важи и за България, но само в случаите, когато тя може да бъде възприемана наистина като демократична държава.

Разправата с районния кмет на Младост, софийски квартал с размерите на пети по големина град в България, е един от поводите за тази констатация.

Знаете ли защо съм толкова сигурен, че става дума за политическа разправа?

Политическа разправа е, защото “съвпаденията” са прекалено изобличаващи поръчителя на разправата. В живота и в криминалистиката такива невероятни случайности предизвикват най-малкото съмнения за нагласена работа.

Оказа се, че едно от най-трудно доказуемите престъпления, каквото е искането на подкуп на четири очи, удобно за уязвеното статукво, е извършено тъкмо от лице, което разби монопола на всесилния победител на изборите в столицата и България. Може(ше) да служи като пример за политически срив на гербаджийското всевластие и другаде. И “изведнъж”, тъкмо виновната в лично качество за този пробив Иванчева се оказа и единствената “доказано” корумпирана персона по (не особено) високите етажи на властта, достойна за единодействието между прокуратурата и съда.

Това е все едно руски генерал, бизнесмен, журналист, банкер, адвокат или правозащитник да се самоубие точно в момента, когато е решил да пречи на путлеристката власт и тя се чуди как да го отстрани. Така и става в Русия – примерите са безброй и са световно известни (самият адвокат Магнитски, “починал” удобно за властта в затвора, е един от тях). Явно е заразно. Проявяват се такива “съвпадения” в по-мека, но все така съмнителна форма в крак с политическата целесъобразност.

Имаме и нов казус, който вече прави случая с Иванчева да изглежда като правило.

Лидерът на “атака” Сидеров е успял да убеди съда да вземе неговата страна по иск за хиляди левове срещу бившия военен министър Николай Ненчев, защото е бил наречен от земеделския деец национален предател. Съдът е преценил, че Сидеров, който обвинява публично за национални предатели свои опоненти от години насам, не е национален предател. Сигурно и за Георги Димитров би постановил същото.

След като е осъдително да наречеш национален предател някого в България, какво да кажем тогава за очерталия се напоследък като шампион по подобни квалификации срещу политици и критици, като Костя Копейкин? Той клевети по такъв признак на едро и на парче де когото мрази в българската публичност. Моя милост – също. Сред любимите му нападки са “майкопродавци”, “ подчовеци” и…национални предатели.

Ще рече някой: да го беше съдил! И ще е (почти) прав- гнусливостта ми не е основание да се въздържам от самозащита. Само че не ми е минало през ума, че за политическо говорене у нас могат да осъдят политик.

Вече ще знам. Не че непременно бих спечелил подобно дело, но съдът създаде прецеденти. Както е известно, прецедентът е легитимен и силен инструмент в правото. Всеки следващ тъжител и адвокат, може да се позове на него в своята претенция. Видя се, че е възможно политик да бъде осъден заради политическото си говорене спрямо друг политик.

Не съм политик, но как ли би доказал в съда Борисов, че съм идиот, както ме нарече по Нова телевизия? На мен ли ще поръчат съдебно – медицинска експертиза или на него?

Или Копейкин, че съм “майкопродавец”?

Ами проф. Нина Дюлгерова, която се подписа с името си във в. “Труд” под твърдението, че съм “платен”? Как ли ще убеди с доказателства съда, че някой (освен читателите на моите книги и статии) ми плаща да пиша статиите и книгите си – такива, каквито са?

С такива решения съдиите дават основание на изпечените престъпници да потриват ръце и да се надяват да вземат правосъдието в свои ръце. Дотам води подкопаването на доверието на гражданите в справедливото правораздаване.

Не търся под Волен теле, но е симптоматично, че тъкмо един отявлен рашист успява да осъди в рамките на политическия спор един отявлен противник на рашизма, като Николай Ненчев. Отгоре на всичко на Ненчев не му е за пръв път да бъде влачен по съдилища с обвинения, свързани с накърняването на рашисткото влияние у нас. Прокуратурата му беше повдигнала обвинение, че като министър на отбраната е нарушил интереса на…Русия (в спор около ремонта на съветските ни изтребители).

После не ме питайте защо продължавам да твърдя (от десетилетия), че основният проблем на България по трънливия ни път към модернизацията и европеизацията е руският препъни камък. Стърчи навсякъде като МОЧА.

Скандиранията по митингите в София “тук не е Москва” удариха на този камък.