Elinor Xorge

Случаят с Александър поразително напомня на случая с Пепи преди години. И тогава имаше подобна истерия, градски легенди, недомлъвки, неясноти в семейната история… И тогава и сега участниците в историята са хора с определен тип затруднения (специфични, трудни за категоризиране) – тогава извършителят, сега – потърпевшото дете. И тогава политическият момент беше ключов. Управляваха предшествениците на сегашните психодесни.
Какъв е замисълът зад тази мащабна издирвателна операция? Не е ли абсурдно 4 дни след изчезването да не се говори (или да се прави под сурдинка) за версия “престъпление”? Защо в критичните часове след изчезването не са били разследвани логичните заподозрени в такива случаи – семейството? Опитен криминален психолог би научил много при една яка преса. Защо куцо и сакато (висши политически фигури като РР и ИЙ, които нямат нищо общо нито със специфичната медицинска материя, нито с криминалистиката, дават мнения от сутрин до вечер? Защо има врачки, баячки, ясновидци и гледащи в кристални топки, но няма психолози с трезва оценка без пелената на крайните емоции?
Случайно ли се появиха идеи за чипиране на определени категории хора (най-общо граждани в риск) с цел избягване на подобни случаи? Тези категории биха могли да бъдат разширени до неподозирани граници, защото би могло да се приеме, че при определено ибстоятелства всеки гражданин е “в риск”.
Могат да се добавят много въпроси…