via Lydia Petkova

Тръгнах си!
На вратата ме попита: „Какво ще правиш? Как ще се оправяш? Без пари? Без мъж? Как ще живееш?… Сигурна ли си?…“
Сигурна…
Да!
Тогава бях сигурна.
Нямаше начин да не намеря любовта на живота си.
Нямаше начин да остана сама.
Нямаше никакъв начин да мизерствам и да не изкарвам пари.
Та, аз бях млада, хубава и умна.
Какво повече ми трябваше?
Какво повече ми трябваше, за да намеря себе си? Да се оженя пак и този път щастливо? Да правя това, което обичам и то да ме храни?
Та нали от малка ми повтарят, че е достатъчно да съм млада, хубава и умна?
И с малко труд – voila!
Де да знаех, че си прав!
Де за знаех, че не е достатъчно.
Де да знаех, че там някъде вътре в мен, дълбоко в мен има една душа, която е решила нещо друго.
Де да знаех, че не Ти си ми проблема. И че не от Теб трябва да си тръгна. От семейството си.
А от … Егото си.
От онази част от себе си, която крещеше, че е неразбрана. Че е самотна. Че е нещастна. Че не е от този свят.
Нея трябваше да озаптя. Да я видя. Да я разголя и да й направя аутопсия.
Но да не тръгвам.
Защото видях, че пътя не ме отведе никъде другаде.
Защото колкото и да въртиш, пак се връщаш в същата точка. Спирала.
Да, малко по-умна, малко по-мъдра, с малко повече бръчки…
Но пак ти.
Пак тук.
Пак същата.
Със същата част в теб, която пак не е разбрана.
Казват ми, че съм смела.
Че съм се развела и съм поела пътя на търсенето на себе си.
Това сега може и да не го разберат всички, но то и не е за всички…
Не е въпрос на смелост.
А е въпрос на емоционален интелект.
Явно бях емоционално глупава и неосъзната, за да реша, че щом си тръгна от теб, от семейството си, ще намеря себе си.
Глупости!
Намирането на себе си е вътре. Не зависи от това дали си сама или в семейство.
Ако сега мога да се върна назад, няма да си тръгна!
Ще търся себе си заедно с теб. И децата.
Защото това зависи само от мен.
Не Ти си ми виновен.
Аз съм.
По-лесното е да избягаш.
Да предадеш.
Да си сама и да се търсиш.
Да се надяваш, че ще намериш нещо по-добро.
Така че, пак … Смела ли съм?…
И днес… След цели 15 години… Днес пак искам същото…
Спиралата на живота…
Л

Откъс от първата книга “Да заОбичаш Себе си”

ДазаОбичашСебеСи