Един баща си върна детето, а ние оставаме със следните уроци:

1. Да внимаваме какво говорим в интернет, а даже още по-добре нищо да не говорим, защото тези дни видях пет хиляди пъти “Сигурно е бащата.”

Лошо е това стремление да се състезаваме да обвиняваме, все едно четем роман. Животът не е роман. Всеки има сърце, страхове и ужаси. По-важно от това да сме прави, е да сме състрадателни.

2. Да уважаваме и оценим най-сетне доброволчеството като висше проявление на човешките добродетели. Министър Демерджиев в много кратката си служба има изключително богат натрупан опит и от седмици чакаме препоръките на Министерството на вътрешните работи по проектозакона за доброволчеството, защото по неговите думи неговите хора са видели най-ясно на терен как могат да съдействат доброволците и организациите им. Въобще, как могат да бъдат подкрепени адекватно.
3. Преди известно време разбрах за мое голямо учудване, че някои хора ползват думата аутист като обида. Тези дни цяла България търсеше едно дете с аутизъм и сърцата на хиляди трепереха за живота му. Мисля е крайно време да се доверим на сърцето си и да пораснем като общество.