Чета интервюто на Джони Милър с Мариана Вишемирски, история, която е показателна как всеки си наглася събитията и ги интерпретира както му изнася. Или както му заповядат.

Снимката на Мариана става масово популярна, когато репортери я снимат бременна и окървавена. Тя тогава отказва да дава интервюта, но западни журталисти я окуражават да говори. Зпадните медии тотално изкривяват казаното от нея, а от руска страна я обявяват за актриса, което, разбира се не е вярно.

Мариана е от рускоговорящите жители в Донбас , тя е документирано била критична спрямо украинските власти, спрямо ограниченията, които правят за руски език, както и за 8-годишните бомбардировки, на които били подложени жителите на Донбас.

Журналисти на Ню Йорк Таймс се свързват с нея, но клед като чуват какво казва, се отмятат. Зяпадните медии я обявявят за пропагандистка, когато вече не им изнася историята.
От руска страна пък “забравят”, че преди са я обявили за актриса, когато виждат показанията й.

Истината е, че нито едната, нито другата страна са се интересували за състоянието и здравето на Мариана. Те се интересуват от нея само, ако имат полза за да извлекат, да я превърнат в пропаганда, в пиар продукт. В медиен обект. Сменят си позициите и клетата бременна се превръща в пропагандистка, а пропагандистката се превръща в клета бременна.

Хората издивяват, когато някой не е съгласен с идентичността, която им е преписана, а медиите създават и направляват точно тези идентичности.