Ако достатъчно дълго стоиш на брега на реката, труповете на твоите врагове ще минат покрай теб.

Срещу неолиберализма човек е безсмислено да се бори. Той е от онези явления, които сеят разруха, както в обществата, така и в самия човек на най-дълбоко личностно ниво. Дайте още 20-30 години на днешните зрели хора, за да видите масовите депресии и самоубийства, които ни чакат в нашите 60. Неспособни да определим дори пола си, какво остава за ясна представа за света – мироглед. Тотална обърквация на всяко личностно ниво. Капитулация на адекватността. А когато човек е стъпил с единия крак на едно, а с другия – на друго, заема една такава поза – удобна, че животът отзад яко да го напъва.

Един от резултатите на неолиберализма и противната му, напълно нечовешка и лишена от базисно познаване на психологията – човешка и общностна идея за глобализъм, един от тези резултати в момента лежи по лагерите на границите ни. Другите обират пенсионерите ни. (бургазлии отдавна са пропищели от горките бежанци). И не, това няма да е единичен случай. Тепърва добрата стара Европа ще страда от последиците в човешки вид от войната, която със западния си партньор разрази в Украйна.

Добрите, жални бежанци, които са нищо повече от хора, тънали в апатия към избиването на собствените им деца години наред, не са продукт на обстоятелствата. Те са първопричина за тези обстоятелства. Англо-саксонският свят не сее раздори, където му падне. Той добре опипва почвата и след това посява семенцата, които избуяват в ситуацията в Украйна, Близкият изток.

И докато тепърва ще им берем гайлето на украинците, те ще са един от факторите, една от причините, едно от следствията на това, което ще отблъсне нормалният, адекватен човек от неолибералната идея.

Срещу неолиберализма не се рита. Той е достатъчно некадърно и неориентирано движение, за да може като ритне да нацели само собствения си задник. Само търпение. Реката приижда.