Самият факт, че можеш да твърдиш, че днес живеем по-добре отпреди 30 години, говори за дълбок морален дефицит и откъснатост, тотална откъснатост от българската действителност на всички нива.

Като махнем бананите, днес пътищата ни, за разлика от преди, не стават за нищо. Най-малкото, че са грозни,а една грозна действителност, те кара да се чувстваш като мизерник. Освен ако не си повече мизерник от самата нея. Природата ни тъне в боклуци, кварталите ни тънат в бокулици, водите ни тънат в боклуци, въздухът ни тъне в боклуци. Глад, мизерия и печал дебне зад всеки ъгъл – дрипава и жалка и ако не си от онези изверги, които считат, че всеки трябва да се оправя сам, то това къса сърцето ти. Простащина, продукт на свръх демократизация властва навсякъде – пияни и дрогирани шофьори, агресия от децата, никакво уважение към по-възрастния. Отношенията между хората са бързи, леки и мимолетни – нямаме качествата и търпението да съградим нещо смислено и стабилно. Човекът е сведен до евтин продукт. По улиците ни вече не търчат деца и не се разменят яйца и захар. Не може да влезеш в двора на съседа и да пиеш вода от чешмата му, защото първо не го познаваш, второ е нарушение на чуждата собственост. А спряхме и да се катерим по дърветата. Спряхме да се смеем с пълни гърла, защото не ни отива на скъпите дрехи и на амплоато на големци. Ужасяваш се не от мисълта,че ще се разболееш, а че ще ти се наложи да влезеш в българска болница. Но така и така влизаш, защото българският здравословен домат е мит, а на пазара се продава това, което е напълнено с всевъзможни химии, за да излезе по-евтино, по-дълготрайно и по-доматесто и да напълни джобовете на вечно гладнив капиталист, разбира се. Напълнихме се с ай ти-та и няма кой да ти оправи кранчето на чешмата. Нямаме лекари. Нямаме даскали. Нямаме жичкаджии. Нямаме кой да построи един мост или тунел. А старите тунели се сипят върху главите ни, както и старите времена, и ние отдолу бием на кухо, защото нито може да разберем докъде го докарахме, нито да го променим. Полезни идиоти в един вреден до безобразие свят.

За които цивилизацията се изчерпва с това,че могат да живеят във виртуална реалност, но не и да изпитат най-простото човешко чувство като състраданието.