С покруса наблюдавах тази сутрин как един талантлив български журналист от една голяма телевизия, излъчвана в България на български език, дава – волно или неволно – всичко от себе си, за да накара Главната прокурорка на Румъния да потвърди в интервю антибългарската теза, че румънците са достойни, а ние не сме достойни за Шенген.
Не успя. С явно неудобство румънката 2-3 пъти му обяви, че не е редно да коментира тема, съдбовна за двете страни, по която тя не е безпристрастна и по която предстои решаващ дебат в Съвета на ЕС след два дни.
Не успя колегата, по независещи от него причини. За разлика от други няколко български журналисти от други медии – български и излизащи на български език, които се раздават по-успешно в антибългарската пропаганда, раздухвана преди форума в Брюксел от агенти за влияние на други държави. Ех, ако беше жив дядо Вазов!
Щеше с мъка да види, че Кириак Стефчов у нас в наше време не е един – и не е презрян от сънародниците си, както е в романа му “Под игото”.