Бурята от възмущение сред художеатвено-творческата интелигенция по повод филма за Ботев на Максим Генчев, ме наведе на някой мисли. Читалищно ниво било, дъно и т.н.
Всъщност, не съм видял тия мои колеги, дето сипят обиди, да се възмутят от политкоректните и блудкави холивудски филми, които върви по телевизиите. Махни, че е долна политическа пропаганда, но те тотално подменят основни християнски ценности, заменяйки ги с тия, дето са се вихрили преди Иисус да дойде.
Те нито се дразнят от квотния принцип по отношение на раса и пол, пак в там, нито пък реагират по отношение на джендър рекламата, която дори и в наши филми, сделани по заказу ЕС, има.
Два и то, доколкото знам!
Колко е хубаво децата да си избират пол, разбираш ли!
Реакция, няма!
Що ли тъй?!
Обаче за този филм протестират!
Знам защо, предполагам и вие се досещате. Заради критиката към Европа и липсата на бясна антипропаганда към Русия, каквато сега е модерно да се прави повече от всякога.
Поне на пет места в лентата имаше разкриването на отношението на тогавашната Европа към нас и предполагам някой високостойностни културтрегери направо са преритали, след като са го видяли по Националната телевизия.
Не разбирам защо, при положение, че Генчев го беше разделил това съвсем философски – държавната политика, от една страна и човешко отношение от друга. Веднага се сещам за тримата австрийци на кораба Радецки, които коментират Ботев и четниците. Режисьорът съвсем великодушно и благородно го е представил, без омраза, с разбиране, за разлика от днешните цербери, които свалят постановки и концерти в ЕС, щом композиторът или актьорите са руснаци.
В тази сцена се чу историческата истина, която днес се опитват да скрият, че Великите сили, европейските, имат по онова време сговор срещу южните славяни и отказват да лобират и помогнат за освобождението им.
🙂
Признайте, колеги, че мрънкането за “читалищната дейност” си, за по тази причина! Защото иначе филмът си е абсолютно професионално направен, в естетиката и стилистиката на патриотичните, национално-освободителни филми, които допреди десетина години и европейците правеха. Да го кажем така, преди да се сатанизира правото на национално самоопределение и малко преди да се организира колонизацията на Европа от жители на Африка и Азия!
Сега, ако имаш проблем с патетиката и приповдигнатия дух, то трябва да признаем, че това е изцяло в ключа на този тип световен жанр. Нали?
В тая връзка се сещам и за Тео Ушев, който по повод номинациите за чуждестранен Оскар на БГ филм, каза че е крайно време да изпратим лента, която да не е избрана според художествените и качества, а заради сексуалната ориентация на авторките и. Грубо цитирам, разбира се!
Помня, че Ушев осъди нашия балкански инат като ретрограден и настоя да станем най-накрая като хората, разбирай да се синхронизираме с левичарските тенденции в изкуството, което, разбира се, по мое скромно мнение, го обезмисля като такова, свеждайки го евтина пропаганда.
Че то ние в соца не стигахме до такива крайности, все пак се награждаваха филми, които имат и художествено достойнство, нали?! По-възрастните помнят…
Та така, това е тенденцията и по нея върви и нашият представител на художествено-творческа интелигенция, както някога я наричаха, осъждайки филми, които са извън духа на глобализма!
Добре, че Генчев не беше вкарал на Д’израели, сещате се, британският министър-председател тогава, изказването как “за няколко хиляди убити българи по време на Априлското въстание, няма да си развалят отношенията с Великата порта”, че тогава незнам какво щеше да стане…
За това, предполагам, поне няколко дена ще ги чувате от тия същите, че лоша работа тоз’ филм, читалищен много! 🙂

Maksim Kolev Genchev