По някаква, мистична за мъжката половина от човечеството причина, жените все забравят, че ние мъжете сме просто устроени. Не сме споходени от късмета да се радваме на техните логически ъпдейти, много по-закостенели сме в разбиранията си, и все не можем да свикнем, че “да” и “не” могат да имат и други значения, освен класическите такива, дето са отдавна овехтели. И на всичкото отгоре, не владеем телепатията, което вече е безобразие! Например, ако една жена ти каже “Не ми се обаждай повече”, тя остава в потрес когато ти си приел това послание едно към едно и наистина вземеш, че спазиш желанието и. И никак не може да разбере защо си постъпил така недодялано с нейното кодирано съобщение. А причината, както вече казах, е че сме глупави и ненужно консервативни, та да не можем да схванем, че всяка една дума може да има десетки различни значения, в зависимост от контекста и… настроението на жената.

Също така, след горното стечение на обстоятелствата, жената е в състояние да седи и да се сърди на мъжа, че не се е сетил, че тя може да има нужда от него. Да отвори консерва или да затегне кран в банята, примерно. При което седи, бере ядове, че той не се сеща да и се обади (както изрично е пожелала), и понеже това е непоносимо нагло от страна на мъжа, тя почва да беснее и да се сърди още по-люто, поради което в никакъв случай няма да му звънне първа (сърдита е, в края на краищата), съответно ситуацията се усложнява още повече, а мъжът става все по-виновен и по-виновен. Само дето хабер си няма, щото няма кой да го информира за това. Понякога, след месец-два сърдене, не е изключено жената да му звънне, само за да му напомни “Да не си посмял да ме търсиш!”, след което рязко да затвори. В тоя смисъл, мобилните оператори изиграха много лоша шега на жените, защото им отнеха удоволствието да тряснат слушалката. Иначе как мъжът отсреща ще разбере, че си му бясна?

Уф, домързява ме да го завърша, обаче как да не ги обичаш такива създания? <3 🙂 То е все едно да се сърдиш на котката, че може да мърка, но може и да драска. Природа, какво да се прави.

А вие, жени, ако искате да кажете нещо на мъжете си, моля ви, не разчитайте на тяхната / нашата досетливост, нея хич я няма. Използвайте устите си и говорете без заобикалки, инак е налице сериозният риск отново да не ви разберем какво ВСЪЩНОСТ сте искали.

А, и само между другото, дано да допускате поне понякога мисълта, че докато се чудите как да сведете идеите си до нашето знание, никак не е изключено ние вече да сме не чак толкова склонни да ги изпълним, колкото сме били в началото. Времето лети и всичко се променя, включително хората. И когато най-хубавите моменти биват отлагани “за да стане по-интересно”, те неусетно се превръщат в застинала в рамка картинка, която така и ще си остане само идея. За което, разбира се, пак мъжът ще е виновен, само дето тая констатация няма да ползва никого.

Животът е кратък, обичайте се сега! 🙂