Не мога да разбера защо градските либерали и евроатлантиците толкова ме мразят, а сме толкова еднакви:

• Те живеят на Оборище, и аз живея на Оборище
• Те харесват украинците, и аз ги харесвам. С тази разлика, че те отскоро почнаха, и то по заповед, по мода и само защото мразят в червата си руснаците, като това се е превърнало в клинична параноя при тях. А аз не мразя никого.
• Те са ваксинирани, и аз съм ваксиниран. Разликата е, че аз не се мисля за станал по-умен, не изисквам истерично на всички да го направят и не изпадам в невроза.
• Те са феминисти, и аз съм феминист. Разликата е, че те защитават правата на комплексирани мъже във фусти, които претендират, че са жени, а аз смятам, че не е ок да влизат в женски съблекални и тоалетни.
• Те са за ЛГБТ паради, а аз смятам, че всеки може да прави каквото си иска и с когото си иска, не ме интересува, така че може да си запазят предпочитанията за себе си.
• Те ядат зелени неща с екзотични имена, и аз ям зелена салата със свинско, боб и лютеница.
• Те четат Хари Потър и Игра на Тронове, и аз чета книжки с по-ниски литературни качества
• Те гласуват за хора, които не могат да съставят стабилен кабинет, и аз така.
• Те се борят срещу расизма, и аз така, само където им напомням, че в Африка има чернокожи, а не само в гетата на Америка и то само по времето на Тръмп.
• Те мразят комунисти и агенти на ДС, и аз така, но само им напомням, че те са били такива, или пък родителите им.
• Те смятат красотата и изкуството за относителни, а аз смятам, че мнението им за красотата и изкуството са подозрителни.

Виждате, че почти сме еднакви, що ме мразят толкова тогаз? ☹️