Днес, в началото на пленарното заседание на парламента, Кирил Петков бодро, жизнерадостно и безотговорно за пореден път доказа, че никога не е трябвало да става министър-председател.

Г-н Петков с гордо блеснал поглед уведоми народното представителство, че тази сутрин е разговарял с гръцкия енергиен министър и последният бил подкрепил някаква негова идея за общи действия с Гърция и Румъния относно въглищните централи.

От въпросното леко объркано изявление, но пък поднесено с ентусиазъм, веднага възникват няколко въпроса:

➖Първо, защо след като забавиха Плана за възстановяване и устойчивост повече от година, заради лобистки интереси, след това внесоха документ, който беше приет от ЕК преди няколко месеца, сега Кирил и Асен подемат инициатива за предоговаряне на същия този техен план? Може би, защото са наясно, че са забъркали сериозна каша с въглищните централи.

➖Второ, след като твърдяха, че с техния план не са поемани ангажименти за затваряне на Мариците, защо изведнъж се втурват в хаотични действия … да спасяват въпросните въглищни мощности? И на всичкото отгоре забъркват Гърция и Румъния в лепкавия шербет на паническите си инициативи.

➖Трето, Кирил Петков наясно ли е, че подобен тип разговори, като този с гръцкия енергиен министър могат да бъдат само неформални, имайки предвид институционалните несъответствия между фигурите от двете страни на телефонния разговор? Сега разбираме, че гръцкият министър е много разстроен от една страна защото не е обещавал нищо на Киро, от друга защото поверителен разговор е бил огласен публично и то некоректно. Последното е сигурен начин да унищожиш доверието към себе си и все по-малко хора да искат да ти отговарят на обажданията. Нарича се злоупотреба с контакти.

Кирил Петков трябва да разбере, че вече не е министър-председател, ако някога въобще е бил и да спре да се вре във външната и енергийна политика на България. Мисля си, че оттук насетне единственото, за което г-н Петков може да звъни в Гърция е, да си запази почивка за лятото. А и това не е много сигурно. 😀