С постепенното либерализиране на всяко общество, включително българското, все повече се налага една теза: че националистите са сексисти, мачисти, женомразци, които се опитват да омаловажат приноса на жените в историята. А от другата страна били либералите, левите, феминистите, “демократите” и защитниците на човешки права, които се опитват да дадат гласност на ролята на силните жени в миналото и днес.

Същевременно се сблъскваме със следния феномен. В България има една историческа личност, която олицетворява всички онези качества на силната жена, на жената-герой, които инак либералите се опитват изкуствено да напъхат във всеки филм и всеки женски образ в изкуството. Тази жена се казва Мара Бунева – българска революционерка, борец за свободата на българите в окупирана Македония, която жертва живота си на едва 26 годишна възраст.

На 13 януари 1928 г. в Скопие, близо до моста над р. Вардар Бунева застрелва от упор изявения сръбски тиранин, българофоб и мъчител Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите преди да позволи да бъде заловена. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

И стигаме до следния парадокс – този напълно автентичен, женски геройски образ бива честван всяка година само и единствено от ретроградните сексисти – националистите. Междувременно, нито една феминистка организация в страната, нито едно либерално НПО не е мъцнало за Мара Бунева. Камо ли да се включи в честванията на годишнината от саможертвата ѝ. Всички знаем защо – защото “демократичните” НПО-та и активисти имат религия, религията на прогресивизма, а за нея всяка кауза, свързана с нацията е еретична. Понеже само съществуване на нации е догматичен грях в религият ана глобализма и прогресивизма. Ерго, саможертвата на Мара Бунева за тези хора е направена в името на нещо, което те отричат, и затова никога няма да ги видите да ѝ отдават чест. Нито “”Феминистки мобилизации”, нито “Български хелзински комитет”, нито фондация за “овластавяне на жените” и прочее. Заети са хората с това да честват Кончита Вурст и новите “жени” в постмодерната философия – мъжете.

За разлика от тях “лошите” националисти и тази година ще се съберат в Скопие – без капка срам или страх там, в сърцето на все така бушуващата българофобия, за да отдадат почит на българската революционерка и героиня – Мара Бунева. Поклонението пред паметта ѝ ще бъде в град Скопие, на 14 януари, събота, в църквата „Св. Димитър“, след което на лобното ѝ място, на кея на Вардар, ще бъдат поставени венци и цветя.

Организира се транспорт, за който се интересува може да получи повече информация и контакти тук: https://www.facebook.com/100044234689053/posts/pfbid0sF2Veh2a8AaBvv9qnvnpca6wFcHaq55E5eUSTJoZHruF8mZDxPGUpGPCivPYacW3l/?sfnsn=mo