Принц Хари е може би най-емблематичният пример за това какво може либерастията да стори на традиционните ценности.

Либерастията почива на пълното отхвърляне на всякакви ценности, правила за нормално човешко общуване и принципи. Тя промива умовете на хората, карайки ги да си мислят, че преследват свободата, докато просто се държи с тях като с едни овце, на които е вдигнала оградата на кошарата и сега те търчат на воля, мислейки се за свободни, докато пред тях стои с цялата си всепоглъщаща мощ пропастта.

Пропастта е падението на смисления човек в безпринципността. Неговото безприкословно погубване като ценностен обект в амортизиралата аморална действителност.

Има едно елементарно човешко правило и то е:

Веднъж някой гласувал ли ти е доверие да бъдеш част от живота му ( под каквато и да е форма), няма значение на какво се дължи разлъката между вас, за теб е въпрос на вътрешно достойнство и външна чест да не кажеш лоша дума за този човек,да не разкриеш това, което той ти е ДОВЕРИЛ и благодарение, на което допуснал в живота.

Някои хора обичат да злословят и си мислят, че имат право на това, защото са били наранени. Не, когато си наранен, имаш право да избереш – или да си тръгнеш от човека и запазиш достойнството си и достойнството му, или да останеш и приемеш лошото, а с това понесеш отговорност за решението си да понасяш лошото в този човек, защото то става твой избор.

Много хора няма да ги чуете да кажат лоша дума за друг човек. Това е не защото няма за какво, не защото не са били наранявани или предавани, а защото са смислени. Защото са избрали тази болка, която им е причинена да я понесат, благодарение на силата на характера си тихо и достойно, вместо да я изплюят, хвърляйки обиди и клевети за другите.

И като казахме сила на характера, именно това прави либерастията от хората – обезхарактерява ги. Превръща ги в едни обезмъжени пикльовци, които нямат силата като мъже да понесат достойно и смислено живота и неговите падения, а ги превръща в хленчещи и интриганстващи жени, които досущ като принц Хари могат да заплюят дори собственото си семейство.

Всички имаме семейства. И на всички ни е идвало да ги утрепем. Ама какво правим със своите пориви ни определя като хора.

Или като либерасти.