България е богата държава. Купува си ядрени реактори и си ги слага на склад. Купуват от наше име милиони ваксини и ги бракуваме. Изнасят се от банки чували с пари за магистрали. Отказваме се от изгодни договори и после за същото си плащаме двойно и тройно. Под риск от арбитраж за газа България е готова и нови милиарди да плати за нещо, което даже не е взела. Подписали сме да затваряме енергийни мощности срещу жълти стотинки компенсация и сега на пожар ще ги спасяваме. Щях да забравя – и заеми взехме миналата година, прилични, даже и още искаха, но нейсе, дръпна се ръчната спирачка. Сега за еврозоната ламтят, за тамошните богатства – как щели да станат тукашни. Междувременно, пътьом, изсипахме и милиони за военна помощ за Украйна.

Българите практикуваме някаква особена форма на мазохизъм – вече десетилетия излъчваме продажни, алчни, късогледи и безотговорни управници, чиито решения стават все по-малоумни и все повече в наш ущърб. Някак прекалено равнодушно наблюдаваме този грабеж на бъдеще, сякаш отстрани, сякаш не касае нашата страна, нашето утре.

Трябва да започне някакво оздравяване, пречистване, лечение. Ако ще по пет пъти годишно да ходим на избори, да се оттече мътната вода. Изморени били хората да избират. Да си стоим в блатото тогава. Там е спокойно, тинята има спа ефект, създава измамно усещане за сигурност, приспива.

33 години след промените българинът е като упоено от ловци животно. Лежи на полянката, а ловците гледат от храстите. Малко остава да му видят сметката.