Прогнозата ми за Пеканов очевидно не се състоя. В моята позиция на публичен говорител това беше риск, и то не малък.

В политиката, както в живота, нещата понякога са “кантар”. Аз, за разлика от други, се хвърлям в битка, която, от позицията на коментатор, е почти винаги неравностойна. Аз не владея обстоятелствата, аз ги коментирам. За това повечето коментатори не заемат позициите, които заемам аз.

Следствие на публичния дебат, в който участват политици, журналисти, и коментатори като мен, се оформя общественото мнение. И тук идва тънкият момент. В България, поради ред причини и обстоятелства, политиците взимат решения следствие на дебата, а не преди него. Дебатът, почти винаги, прехожда решенията, които се взимат. Това е причината в българската политика да има “много приказки и малко действия”.

Президентът показа, че не се влияе от публичния дискурс. Принципно държавник трябва да постъпва точно така.

Аз, за разлика от други, се ръководя от собствения си анализ на ситуацията и не се влияя от конюнктурни интереси. Дългосрочният интерес на тази държава, смятам, е да се излезне от задънената улица, в която се намираме. Това означава да бъдем управлявани достойно, без да се краде. Това може да стане по два начина: или да се сменят политиците, или да се смени системата. За това продължавам да говоря и защитавам идеята, че трябва да се промени именно Конституцията.

Та, прогнозата ми за Пеканов беше следствие на разбирането ми, че на българската политика й трябват нови лица. Доказателство, че думата ми в публичния дебат се чува може да се види по реакциите, вследствие на прогнозата ми. Стигна се до там сегашният министър-председател публично да го коментира от Министерския съвет. Това, уверявам Ви, е голяма отговорност. В случая и голям риск.

Понякога риксът се ознаменува с успех. Понякога не. В случая вярвам, че решението на президента е правилно. Може би новите лица трябва да изпъкнат естествено, а не с авторитет назаем от президентската инститиция.