Когато пишех постове срещу резидента не само ме съветваха, че сега не му било времето да раздвоявам опозицията, ами даже поставяха под въпрос подбудите ми да пиша против него. Прикрит гербер с една дума… Щели сме “после да го мислим”. Сега кой какъв е не било толкоз важно. Е, това “после” дойде! Живеем го в момента! Сега пак съм крива, щото го напомням. Е, схванахте ли най-после, че с холера чума не се лекува? Схванахте ли, че съюз с комунисти в името на общия враг е харакири? Схванахте ли, че целта на Радев винаги е била той да кара влака? Увряха ли ви главите, че президента, който уж не беше опасен, защото имал ограничена власт в момента де факто управлява? Разбрахте ли, че целта беше именно да се създаде политическа криза и той да поеме юздите? Ще завърша с един разказ на моята пра баба Сийка, Бог да я прости. Баща и отказал да я даде за жена на пра дядо ми, защото той не само, че не бил заможен ами и живеел в Каршияка от другата страна на Марица. УжасТ направо! След отказа на баща и пра баба ми избягала и му престанала. След една седмица, при свършен факт, майка ѝ и баща ѝ кандисали, натоварили чеиза на три файтона и отишли да и го занесат и да се видят със сватовете. Заварили пра баба ми на двора да пере абите на мъжете, а ръцете и били протрити до кръв. До този момент тя никога не била прала, защото в семейството ѝ са имали ратаи и слугини. Навела се майка ѝ над нея и и прошепнала на ухото:

• Еж (яж) па..ко сирене, га си искала овчарин!
  Яжте си сега попарата, която сами си надробихте!