ЧУЖДИЯТ БОКЛУК
Научих този урок преди шестнайсет години на задната седалка на нюйоркско такси.
Ето какво стана:
Скочих в едно такси и тръгнахме към Гранд Централ Стейшън. Движехме се в дясната лента, когато съвсем внезапно една черна кола изскочи от парко място и се промуши пред нас.
Моят шофьор скочи на спирачките, зави и избегна сблъсъка на косъм!
Шофьорът на другата кола, тази която почти предизвика голяма катастрофа, показа главата си и започна да ни ругае.
Моят шофьор само се усмихна и му махна. Искам да кажа … беше приятелски жест.
И затова го попитах: “Защо го направи? Този за малко да съсипе колата ти и да ни прати в болница!”
И тогава шофьорът каза нещо, което днес наричам “Законът за боклукчийския камион”: “Много хора са, като боклукчийски камиони, каза той.
Разхождат се объркано наоколо пълни с боклуци, гняв, разочарование. Боклукът им се натрупва и трябва да го стоварят някъде. И ако им позволиш ще го стоварят върху теб. Когато някой иска да си изсипе боклука върху теб, не го приемай лично. Просто се усмихни, махни му, пожелай му всичко хубаво и си тръгни.
Ще бъдеш щастлив, че си направил това!”
Замислих се колко често позволявам боклукчийски камиони да минават отгоре ми! И колко често вземам боклука им и го пренасям на други хора, в работата, у дома, по улицата?
В този ден се зарекох: “Няма да правя повече това!”
Животът е твърде кратък, че да се събуждаме сутрин нещастни. Обичайте хората, които се държат добре с вас. Забравете за онези, които се държат зле. Вярвайте, че няма нищо случайно. Никога не позволявайте на боклукчийски камион да мине отгоре ви!
Девид Полей