Едно от най-сериозните посегателства върху християнското учение е подмяната на равнораменния кръст с разпятие.

Трудно е да се осъзнае, а е толкова просто…
Мигар е далеч от ума, че нашите предци не могат да се дадат в култ към разпятие?! Ако Христос беше убит с меч или да речем с гилотина, това ли щяхме да носим на гърдите си?

Разбирате ли…
Учението беше заменено от вяра, която стана религия и се обърна в култ. Култ към тайнства, ритуали и догма. Култ към такса, свещ, (но не като светлинка, а като начин да ти вземат таксичка) церемония, служба…

Истинският християнски кръст е равнораменен. Той е белег за принадлежност, за онова, което от Бога пренасяме върху себе си. Затова така се и казва – к-ръст.
Всеки от нас, всеки ден носи своя си кръст, сам отнася всичко към себе си и сам се “разпъва” на него.

Затова написах “Пътят”, а вече повече от хиляда са онези, които физически или виртуално разгърнаха страниците.
Благодаря Ви!

/На снимката виждате истински християнски равнораменен кръст от XIII век при крепостта Червен./