Единственият начин народът да си върне вярата в смисъла да участва в политическия живот на страната е като почувства, че нещо зависи от него. С гласуване веднъж на четири години, след което избраниците му си разиграват коня, както им е добре и не както са обещали на народа преди изборите, е напълно нормално хората да си кажат “еми, няма смисъл да гласувам, те пак ще ни прецакат”. За да почувства народът, че е част от решенията, които взима законодателната власт, която де факто упълномощава изпълнителната власт и кове законите на съдебната власт, трябва да му се даде думата – пряко и за каквото пожелае.

Подписките за провеждане на референдуми трябва да са зад всеки ъгъл и за хората да бъде като кафето това да заявят желанието си да решават днес този, утре – онзи въпрос. Тогава само народът ще почувства, че нещо зависи от него и тогава ще започне да се интересува не само от насъщния, а и от други чисто държавнически дела и така ще се вдигне и културата му, а знаете че всичко в един човек и едно общество лежи върху културата и способността правилно да разбира и и реагира на този свят.

с Референдумите като култура се упражнява най-висшият контрол върху депутатите като им се отнема правото да важничат от трибуната и да решават ВМЕСТО НАС. И ако всички са маскари, то прякото участие на народа да решава чрез референдумите е противоотровата срещу тази зараза да се коват закони не в интереса на народа.

С набирането на подписи за референдум днес, което е прецедент за държавата ни, за обществото ни и за културата ни, ние не решаваме само дали искаме да се откажем от един от символите на държавността си и да позволим друг да ръководи финансовата политика на страната ни. Ние правим нещо далеч по важно – своите първи стъпки в пряката ангажираност на народа ни по въпроси, които го касаят. Ние градим нова култура, семенцето, на която, ако захване, ще роди и тази нова България, която толкова искаме.