Чета си аз насам-натам как младите българи (“зуумърското” поколение, т.е. родените след 1999) днес не разбирали езика на Вазов и Славейков, та трябвало да се актуализират (за пореден път) учебните програми ( мнение от частни лица, а не като заявен план от МОН, макар че и това ще стане). И се замислих. Аз съм роден 1993 година, не 1893, а разбирам езика на Ботев, Вазов и Славейков. Е, има някои турцизми, които не знам, но слава Богу, във всяка книжка/учебник, има бележки под линията. Но иначе за младите не е неразбираем езикът на хиляди англоезични автори, които пишат предимно чиклит (лигава полу-еротика), фентъзи, булевардни криминалета или “литература за самоусъвършенстване” (знаете, онези западни, а вече и български автори, които ви съветват да станете вегетарианец, за да спечелите първия си милион “в 81 стъпки”). Та от всичко това стигам до няколко извода:

1. Езикът на Вазов и Славейков не е неразбираем, защото е архаичен, а защото днес хората не четат българска класика по презумпция.
2. Защото средностатистическите 18-годишни жители на София (например) в ежедневната си реч използват от 40 до 100 % англоезична лексика, тъй като българският е “за загубеняци”/лузъри, а по примера на родните политици и журналисти те разбират, че езикът на колониалната администрация е “богоизбраният” английски. Хората с бели шапки, монокли и бастуни говорят на английски, а българските н*гри на български. Просто е. Отделен е фактът, че България след 1989 не произвежда достатъчно качествена културна продукция, която да задоволи потребностите им (с уважение към блестящите наши актьори, писатели, художници, каквито има не един и двама). Всичко идва от Нетфликс, Ютуб или в превод на издания на “Барнс енд Ноубъл”.
3. Те не познават българската история, а и не ги интересува, поради което контекста на нещата, които се описват и третират като въпроси в българската класика им убягва. За дръвчетата без корени знаем, нали….
4. Защото по-старите поколения също имат/е/ме грях. Когато аз бях ученик безброй познати, съседи, приятели на моето семейство са ме питали защо аджеба, седя “в тая скапана държава”, а не съм хукнал да живея при единия си родител в Германия. Уважаеми 40-50-60-годишни, вие и вашите познати сте научили младежта, че България е “скапана”, че българското винаги е “второкласно” или дори “третокласно. Вие им разпалвате амбициите да учат безполезни хуманитарни специалности в английски, холандски и немски университети, въпреки че всеки, който е бил на някаква студентска или научна конференция може да ви каже, че българските учени и студенти минимум не отстъпват на западните, а често са много по-добре подготвени. Вие пращате децата си да учат там, въобразявайки си, че ще ги направите “сущинский” малки гении, докато истината е, че излизат идеологически промити мозъци (не всички, слава Богу), които нямат кой знае какви умения, но пък могат да говорят много за ЛГБТ, за “човешки права”, шарени коси и “бунт срещу християнския патриархат”. Вие сте виновни, че в същността си презирате всичко българско, макар че повечето от вас са българи и българки до мозъка на костите си.
5. Най-сетне, за всичко това има и чисто рационални, геополитически причини. България е част от ЕС и НАТО. Т.е. е в сфера на влияние на хегемонистична неформална империя, която има за заявена и неприкрита цел глобализирането, обединението и унифицирането на света. С други думи, целта е да изчезнат нациите, етносите, различните езици, религии и култура. Цялото шарено многообразие на света да се сведе до една всеобща сивота на маси от консуматори, говорещи на английски, мечтаещи на английски и живеещи с идеали от холивудските филми. Няма как една полупериферия на колониалните нео-империи, каквато е България, да устои културно на страшния и целенасочен натиск за денационализация, докато продължаваме членството си в тези формации в днешния му вид. Разбира се, има държави и общества, които доказват, че могат да са част от т.нар. “евроатлантическо пространство”, но все пак да устояват на културната промивка и разруха – Унгария, Полша (с всичките ми резерви към нея), че дори и една Австрия (извън Виена), Словакия, Гърция и тнт. Не, че в изброените хората не знаят английски и не гледат Нетфликс, но някак си националният им фундамент и великолепната им култура се пазят и съхраняват, в т.ч. на държавно ниво (но и на обществено).

В заключение поздравявам всички с едно хубаво и любимо писание на дядо Вазов: https://www.slovo.bg/old/vazov/p_svyat/urok.htm