Изказването на Лорер, че България не трябвало да се занимава с побоя над Християн Пендиков е важно в няколко аспекта. На първо място е показателно за общия център, който подклажда изкуствено конфликта.

В случая Македония е в ролята на поотраснало кученце, което бива настървявано да хапе майка си. Обслужващият персонал от наша страна пък вместо да изръмжи и озапти настървеното пале, слага сол в раната.

От самолет си личи, че от Центъра са изпратени инструкции да се обяснява, че случаят се политизирал. Всъщност, казусът си е точно политически, защото именно поради тези причини бива ръчкан ръженът, жертва на който стават българите в Македония.

Колкото до аргументът, че Пендиков нямал българско гражданство, това е толкова нелепо, че чак е жалко. И ме навежда на мисълта, че старото разделение по Бисмарк остава валидно. Не е важен произходът на Пендиков, нито този на Лорер. Важни са единствено направените избори.

Преди няколко дни, връщайки се късно от работа, си взех такси и се заговорих с шофьора. Човекът видимо беше от етническо малцинство. Без особено сложен изказ и богат речников състав. Но само по начини на шофиране, говор и разсъждение, мога да го окачествя като достоен и природно интелигентен човек Изобщо не криеше, че е циганин и не се притесняваше от това. Изключително позитивен, културен и смислен човек. Със зареждащо добродушно и човешко отношение.

Да се върнем на Лорероподобните. Смятам, че най-големият проблем на България и не само, са образованите полуинтелигенти. Познавам много хора с добро образование, обноски и речников състав, които не мога да оценя дори като средноинтелигентни. Чуваш и виждаш добре подредени изречения,.но изпълнени с празни клишета. Емоционалността им стига дотам да злобеят и етикетират останалите хора като зеленчуци. Хитростта им стига дотам да напълнят банковите си сметки. Но си остават бездушни черупки, оправящи елементарни и лесносмилаеми послания.

Често тия, дето ги виждате с лъскавите дрешки и опаковки, големите претенции, “интелигентните” на пръв поглед са първите, които ще ви предадат. Защото видите ли, тези са “амбициозните” и “учените”. Само дето амбициите им стигат единствено до собствените им семейни и родови кръгове. Науката им е религия, а теоремите аксиоми. Защото не могат да ги докажат.

Затова и понякога ме дразни, когато хората около мен по елементарен начин окачествяват като интелигентни людете с малко по-читав изказ, но злобни и дребни душици. От друга страна подценяват великодушните, но не получили такива шансове за образование човеци.

Но няма смисъл да таите злост към тези душевни хобити. Те са просто изпитанието, което трябва да укрепне нашият дух. А както знаем от Хегел, именно духът е основният двигател на историята. Не финансите и дори не средствата за производство. Духът, приятели. А него не могат да ви отнемат, нито да си го купят! Печелят силните духом. Те вече са загубили, но предстои да го разберат и това няма да им понесе лесно 🙂