ПРЕДИ 150 ГОДИНИ

ИМАЛО ЛИ Е ОПИТИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ?

Този въпрос и днес вълнува читателите, но все още няма категоричен отговор от изследователите. Едни се доверяват на запазените спомени на участници в събитията, други отхвърлят тяхната достоверност.

Първият опит, за който се съдържа информация в мемоарните източници, е за дните веднага след залавянето на Левски. Акцията е на търновските революционни дейци начело с Христо Иванов Големия. Те се опитват да запалят затвора, където е докаран от Ловеч Апостола, с идеята в суматохата заловените да успеят да избягат. За съжаление е неуспешен. След това смятат да направят засада и да го освободят, докато го карат към София, но властите организират много бързо тръгването от Търново още през нощта и този замисъл се оказва нереализиран.
По-късно повечето комитетски дейци очакват, че Левски ще бъде откаран и съден в османската столица – Цариград. Затова в края на януари 1873 г. е замислен нов опит за освобождаването му. Идеята е по време на превозването на Апостола от София към Цариград да бъде нападнат конвоят. Това дава надежда, че с повреждане на ж. п. линията от Пловдив към Одрин той може да бъде освободен. Дейци от Чирпан, Пловдив, Хасково се залавят с подготовката на акцията. По спомени на Иван Андонов, поп Минчо Кънчев и други се създават групи, набавят се инструменти, а на места са развалени релси по Баронхиршовата железница.
Христо Илич, член и касиер на Пловдивския революционен комитет свидетелства:

„Съобщението на Старозагорския р.к., че Васил Левски бил хванат жив от турската потеря и отведен в София и от там турското правителство щяло да го изпрати през Пловдив за Цариград. Пловдивският революционен комитет нареди и свика веднага на тайно заседание главните ръководители, състоящи се от Антон Балтов, Димитър Даскала, Костадин Доганов и др. Взе следното решение: „… непременно да се устрои една чета от няколко лица революционери, които при прекарването му през Пловдив да проследи и нападне конвоираната от турска полиция стража вън от гр. Пловдив между с. Динк и с. Поповица и избави В. Левски. А в случай, че го изпрати по железницата, която тогава са още строеше, то да се определят няколко лица, които преди заминаването на тренът, в който бъде В. Левски още предната нощ извадят отвъд Катуница няколко релси от линията, и при спирането там другите да избавят от стражата Левски и го отведат към горите на Бачковския манастир. …“

Процесът обаче изцяло завършва в София. На 22 януари 1873 г. султан Абдул Азис, подписва ираде, с което потвърждава смъртната присъда на Васил Левски. Така очакванията на комитетските дейци и подготовката за освобождаването на Апостола остават без резултат.
Остават и въпросите – доколко е било възможно освобождаването на Апостола, с каква охрана е прекарван по пътищата през зимата от Къкрина до Ловеч, от Ловеч до Търново, от Търново до София, доколко са били информирани навременно комитетските дейци, за да предприемат веднага действия …
Дали ще се открият документи след толкова години, които категорично да докажат описаните в мемоарните източници опити на революционните дейци да спасят Васил Левски, за да се реши този спорен въпрос, времето ще покаже.