www.kevorkkevorkian.com
ХУМАННОСТ
Телевизионният репортер, за да му повярват, трябва да прекара една история не само през ума си – доколкото го има.
Но и през сърцето си.
Слухът на сърцето е много важен – това прави един репортер добър.
Такъв безусловно е Иван Георгиев от Би Ти Ви.
И ние му вярваме, когато едва сдържа сълзите си, докато тия дни предава от Турция.
Репортерската му душа не е овехтяла преждевременно, както се случва обикновено.

Може да ме сметнете за старомоден, но не ми изглежда прилично, след апокалиптичните кадри от Турция, да излъчват турския сериал „Опасно изкушение“ – една примитивна история за глезотиите и боричканията в подстъпите на турския хайлайф.
Направо не е хуманно към жертвите на земетресението.

Европейският съюз ще предостави на Турция – и Сирия – хуманитарна помощ в размер на 6,5/шест и половина милиона евро.
На Украйна Евросъюзът досега е дал 3,6/ три милиарда и 600 милиона евро.

По телевизията депутат от „Възраждане“ разказвал, как го малтретирали македонските гранични полицаи, понеже искал да отиде в Скопие за годишнината от рождението на Гоце.
И когато им казал, че е депутат, го ударили още три пъти по главата.
Не е хуманно, разбира се.
Обаче поне се подсещаме, че нашите депутати от веднъж не разбират – за каквото и да става дума.
Три пъти сякаш е по-добре.

КЕВОРКИЗМИ ЗА РЕПОРТЕРИ

Някои репортери, дори да са наясно, че от поредния им въпрос ще зависи дали слънцето завинаги ще залезе, пак ще попитат нещо банално или неуместно.

Истинската чувствителност е забранена за репортерите, сякаш това е клауза от договорите им.

Ролята на репортера: да открие нещо, което да проблесне като сребърно петаче в кална локва.

Някои репортери ми изглеждат като едновремешните провинциални фотографи – независимо кой се снимаше при тях, хората на снимките изглеждаха едни и същи.

На царя му е удобен само някакъв свръхтърпелив телевизионен репортер, който е готов да задава най-безопасните въпроси. И да има по възможност и дървен мозък.

На някои репортери устите им са по-големи от мозъците.

Не мисля, че с телевизионните репортери трябва да се говори като с домашни любимци.

Ако някои репортери не си сверяват толкова често часовниците, ще бъде по-добре. Някои обаче са си сложили и по три стрелки, за по-сигурно.

Видят ли белезници върху нечии ръце, репортерите придобиват невиждана храброст. Тогава проявяват канибалската си същност.

Репортерите не знаят правилото, че когато всичко ти изглежда ясно, трябва да потърсиш невъзможното обяснение.

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.