Днес на Свети Валентин от Турция се върнаха българските спасители, които бяха в Караманмараш. Поддържахме комуникация през цялото време и бях наясно със случващото се, но днес отново чух – “видяхме много премазани хора”, “извадихме мъртви хора”, “все още усещам миризмата на смърт в ноздрите” …

Колегите са помогнали да бъдат открити и спасени изпод руините 30 души. Тези българи са герои. Каквито и да кажа, ще бъде малко. В същото време си мисля колко крехък е животът. В един момент си тук, следващия си затрупан под тонове бетон и те няма.

И в контекста на днешния ден – колкото и да не ми се отдават – смятам, че подаръците, шоколадовите бонбони, романтичките вечери, екскурзии и почивки са чудесно нещо. В същото време лично аз чувствам, че много по-важни от тях са искрено изречени следните простички думи:

Обичам те
Вярвам ти
Ценя те
До теб съм
Можеш да се справиш
С теб съм
Вярвам в теб

<3

<3