Вероятно сте чували сентенцията, че светът се управлява от психопати, но се администрира от идиоти. Тя принадлежи на британския писател и общественик Дейвид Айк. Негова и е друга моя любима мисъл, че най-големият затвор, в който хората живеят, е този на чуждото мнение.

В свое интервю пред Браян Роуз той казва нещо много важно, което уж всички знаем, но някакси пренебрегваме:

“Влязохме в тази ужасна каша чрез преклонение пред властта. Цялата тази власт е просто нашето възприятие, че те притежават сила. Ако спрем подчинението на тази илюзия за власт, то тогава тогава ще видим къде е истинската сила. И тя не е в полза на малцината.

Някои хора сами са си позволили – не са били принудени – да се превърнат в компютърни програми. Аз ги наричам „хора с лесна активация по команда“, които просто отказват на самите себе си достъпа до свободното мислене.

Но има много хора, чиито възприятия за света ще са се променили. Те ще са осъзнали, че не могат просто да махнат с ръка и да пропъдят идеята за шепата хора, които тласкат света към много зловещ край, защото виждат как това се разгръща пред очите им.

Ще видим какво влияние ще окаже масовото осъзнаване на това с какво си имаме работа, какъв е този свят, върху действията на хората и как те ще престанат да се подчиняват на властта – или на възприятието за власт, защото то е точно това. Сега ние сме в позиция, в която би могла да се достигне повратната точка, в която човечеството най-после се изправя на крака.”

Ако се загледате в средните и дребните ръководни кадри в почти всяка професия, ще ви направи впечатление колко сериозна е душевната им пустота. Обикновено това са кариеристи без особени качества, но с гигантски претенции. Вътрешно в себе си тези хора разбират интелектуалната си нищета, но външно се опитват да демонстрират надмощие с варварско поведение.

Голямата част от обикновените хора имат простото желание да останат извън обсега на произвола на администраторите. И в някаква степен от този на психопатите. Много хубав замисъл, но нереалистичен без реални действия.

Финансовата система ще продължи да качва инфлацията, а народите да обедняват и затъват в дългове. И ако отново наивно питате- кога това ще свърши, отговорът е никога, ако чакаме това да се случи.

Ще завърша с най-важното от прозренията на Айк, а именно това, което касае нашата същност:

“Ще се освободим когато осъзнаем истинската същност на това, което сме – ние сме съзнание, безсмъртно, вечно изследващо съзнание, което има кратко преживяване, наречено „човек” – ние се потапяме в това безкрайно творчество и сила, и отваряме сърцата си.

Да отвориш сърцето си не е просто любов от типа на „Обичам те, скъпа” – имам предвид истинска Любов в нейния безкраен, безусловен смисъл. Това, което правиш, е да се потопиш в степен на съзнанието, в която липсва нещо, което е в основата на човешкия контрол – липсва страхът.

И така, аз съм неповторим израз на всичко което е, което е било и което ще бъде. Аз ще продължа да изследвам вечно, това тук е просто краткотрайно преживяване. От какво да се страхувам? От нищо. И когато преодолееш страха, ти ще правиш това, което знаеш, че е правилно. Без да задаваш въпроси – всъщност страхът задава въпросите. Ако съвестта ми казва, че трябва да направя нещо – правя го”.