Ако живеех в нормален свят, щях да научавам за нещата по нормален начин. Нямаше да се налага да се правя на онлайн партизанин или да чета апокрифни листовки, белким се докопам до парченце истина. Вероятно щях да мога и да ги обсъждам тези неща като нормален човек, без да се чудя дали думите ми днес са позволени или през нощта някой ги е забранил.

Изключителна досада ми носи положението сега, при което има само два начина за получаване и обсъждане на нещата: 1) лъжлив, повърхностен, некрасив, меркантилен и унищожителен, 2) псевдоистински, истеричен, патетичен, окултен, религиозен и откачен. От едната страна седят важни господа с престилки, костюми и дипломи, и ръсят празни приказки, а от другата страна взевъзможни врачки, баячки, шамани, фаталисти и предсказатели се кръстят, цитират Нострадамус, ръсят със светена вода и чакат да настъпи свършек на света. Не ми харесва.

И нямам никаква идея какво да правя в свят, в който човек не може да задава всякакви въпроси, не бива да гледа отвъд носа си и не трябва да казва това, което му е на ума, щото да не вземе някой да се обиди. Не знам как стана така, че щом не съм вляво, значи съм вдясно и щом не харесвам Х, значи харесвам Y, все едно не съществуват други варианти. Искам да слушам и чета, без някой непрекъснато да ми пробутва идеите си между редовете; искам да се информирам така, както аз намеря за добре, а не както е решило Министерството на истината. Искам също да участвам в нормални и интелигентни дискусии, които не са окупирани от всезнайковци, неграмотници, празнословци, попове и оплаквачки.

Ето, от поне няколко години се опитвам да намеря разумен източник на разумна информация за преместването на земните полюси, което е факт, случва се, върви в момента, но източниците на факти се свеждат до тези два варианта: 1) публикации в дух “няма такова нещо, всичко е наред, карай нататък” и 2) публикации в дух “Земята се отваря, Господ слиза, всички ще умрем”. Едните повтарят лекциите от университета, на другите Ванга им говори и просто е невъзможно да се намери златна среда, в която преобладават любопитство, критичност и свобода на мисълта.

Това, че Северният магнитен полюс се движи необикновено бързо към Сибир и е близо до обръщане, не е никаква конспирация, ами научен факт (дори според NASA), но какво точно означава подобно събитие няма как да се твърди със сигурност, защото последното такова е било преди десетки хиляди години. Полюсите така или иначе не са заковани на едно място и винаги са били подвижни заради ядрото на планетата, но от известно време насам поведението им е различно и е редно да се отбележи.

За последните 11 години северният магнитен полюс например се e премествал в посока Русия с 8.45км на всеки 30 дни (за което несъмнено Путин е виновен) и се счита, че достигне ли т.нар. “40-градусова граница”, има хипотетична възможност полюсите да се обърнат. Ако скоростта от 8км на месец (за която четох още преди няколко години) се запази, то тази размяна хипотетично се пада през март 2023. Ако приемем, че това е все пак общодостъпна важна информация, а не някакви бабини деветини, е чудно защо из главните медии няма много по въпроса или защо понякога посещението на сайтове, посветени на полюсното движение, завършва със съобщение “451: Unavailable due to legal reasons”.

Учените глави и държавните обсерватории мълчат или говорят под сурдинка, останалото са трагични знамения и прокоби от сектите на последния ден, и в резултат е много трудно да се отсее плявата около въпрос, който е пряко обвързан с електромагнитната мрежа, комуникациите, климата, атмосферата, честотите и изобщо здравето на планетата.

И още. Пак тази година електромагнитната защита на Земята вече ще е отслабнала с цели 20%, а Слънцето ще достигне соларен максимум (след като от 2019 до 2023 беше в минимум), което е събитие от огромно значение за всяка жива твар на планетата. Отново нито дума по въпроса в масовото обществено пространство; само в профилираното и алтернативното.

И друго. От началото на февруари по цялото Средиземноморие и други райони се наблюдава значително отдръпване на морските води, различно от обикновения отлив. Поради липса на официална информация няма как да се потвърди дали явлението е непознато или се е случвало и преди, но според интернет такава морска рецесия в толкова държави едновременно е новост. Февруарското отдръпване на морските води, наричано reliction или water recession, е записано в различна степен (между 20 и 250м) в Кувейт, Тунис, Египет, Либия, Ливан, Гърция, Италия, Сирия, Турция, Мексико, Пуерто Рико, Мароко, Израел. Мрежата прелива от разпръснати статии, снимки и видеа директно от плажовете, но нито има кой да ги събере, нито има кой да обясни. Държавни институции твърдят, че това са дреболии и молят очевидците да не качват клипчета в интернет, тъй като всявали излишна паника. Защо самите тези институции преди 2-3 години нямаха никакви задръжки в повсеместното и денонощно всяване на паника (заради къде-къде по-незначителни работи), остава загадка без отговор.

Има и необясними сини светкавици на много места в Азия и Америка, има и странен недостиг на хранителни продукти тук-таме, има и милион други интересни работи, обаче човек трябва да развява пенсне и да се рови като къртица, за да ги намери.

Искам да мога да получавам нормална информация за тези работи и да мога нормално да ги обсъждам. Без цензура, нравоучения и библейски цитати. Детството ми мина в четене на “Космос”, “Галактика” и “Паралели”, и съм свикнала да не правя разлика между Айнщайн и Ерих фон Деникен. Липсва ми модата на мисленето и на знанието, липсват ми фантастичната наука и научната фантастика, липсват ми мистериите, главоблъсканиците и дебатите. Скучно ми е на ума.