Споделям нещо много интересно, което много малко хора ще го разберат !!!

МОНОГАМИЯТА – ПРОКЛЯТИЕТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

Сигурно болшинството вече отправя възмутено жупел и мълнии към автора заради кощунствената мисъл, но той, все пак, решава да продължи и да изложи тук някои размисли, наблюдения и разсъждения.
Въпреки, че Дарвиновата теория е все по-оспорвана и, че отдавна има артефакти и сведения за намесата на други цивилизации и раси в сътворението на човека, все пак е почти единодушно мнението, че има пряка или непряка връзка между човекоподобните маймуни и човека (тези, които знаят за половите отношения на маймуните бонобо вече ме проклинат двойно и тройно). Дали той произлиза по еволюционен път от тях или е създаден чрез генно инженерство от богове или извънземни цивилизации, е ясно, че човекът и маймуната имат достатъчно общи гени, хромозоми или каквито там се наричат, също и много подобни физически облик и поведение, за да приемем, че сме поне братовчеди. Няма да давам връзка с половото поведение на други животински видове като крави, овце и други видове, за да намаля поне малко интензитета на мълниите, падащи върху главата ми (съвсем справедливо, разбира се) от все по-нарастващото възмущение но достопочтените хора и най-вече дами. Как е възможно такова сравнение? Та ние сме творение на Създателя-Господ, венеца на на Неговото съзидание! Най-висшите след Него живи същества на планетата, пардон, на вселената и всемира!
Да, ама не! Дори и тези, които са чели нещо от библията или се правят на вярващи /поне по Коледа и Великден/ трябва да знаят, че там се говори и за други по-висши същества от човека като ангели, архангели и демони. Пък и това, което виждаме, че човек прави с природата и останалия животински и растителен свят безспорно ни говори, че освен технически, човекът няма никакво друго предимство пред останалите видове и може само да се срамува за какво използва техническия си интелект. Така, че във всяко друго отношение човечеството се нарежда на последно място по каквито и да е добри неща, които може да се сетим, да не говорим пък въобще за хуманизъм. И затова, логично, начинът на живот на човека е изпълнен с всякакви абсурдни, безсмислени, тъпи и егоманиашки неща, едно от които е моногамията.
От къде идва моногамията? Видяла жабата, че подковават вола та и тя вдигнала крак! Какво имам предвид ? Едни от най-старите сведения за сътворението на човека и устройството на първите царства (цивилизации) са шумерските клинописи, в които се описва освен това сътворение, но и отношенията на така наречените богове или дошлите от небето, или анунаки и т.н. Те управлявали земята и по-късно създали човека и имали строго йерархична или монархическа структура на управление като владетелите имали по една съпруга (официална и законна) и само нейните деца имали правото да наследяват властта и управлението. Често тези съпруги са били природени сестри на владетеля (природени означава, че имат един баща, но задължително са от различни майки, иначе става опасно и вредно кръвосмешение) като целта е била да се запазят ценните гени на царствената линия, които съответно водят до по-ценни качества на владетеля спрямо обикновеното население – по-висока интелигентност, воля, проницателност, интуиция и т.н. – все неща, които са нужни на един владетел, за да може не само да задържи властта си, но и да и управлява максимално добре. След създаването на хората (за да служат и работят на боговете като примитивни работници) и тяхното размножаване боговете започнали да слагат за владетели/царе на някои области по-висши хора – техни синове от човешки жени, т.е. кръстоска между боговете и обикновените хора. Това се налагало, тъй като по някаква причина раждаемостта при боговете била прекалено ниска и броят им бил ограничен. Но за разлика от тях хората се размножавали много бързо и лесно. За да се запазят ценните качества на вече човешките царски линии се копирали същите семейни отношения както и при боговете. Царят, както и неговата жена трябвало да са са максимално чиста/царска кръв, често природени брат и сестра, което по-късно се е срещало и в Египетските царства. Нищо не пречело царят да има отношения и с други по-нисши жени, но техните деца нямали достъп до властта и официално царят имал една съпруга. При по-късните царства в региона започнало да се случва царят да има и втора или трета официална съпруга, отделно харем от наложници, където вече нямало ограничения в броят им. Яко, нали?! Стига да си цар…
Но какво се получава, когато наложим този модел при обикновените хора и още повече въведем „морални“ норми за въздържание от полови отношения с други жени или мъже?
Нарушаваме основния закон на природата един човек да има естествено сексуално влечение към противоположния пол. Излишно е да казвам защо природата така го е създала. И независимо дали има външна намеса в сътворението на човека или е естествено еволюционно създаден винаги в него стои заложеното от природата. Какво се получава, когато ограничаваме този, може би, най-силен природен инстинкт? Защото инстинктът не е само за сексуално влечение към един единствен партньор, а и към максимален брой останали. Защо го е направила така природата – всеки може сам да си отговори. И разбира се някой веднага ще каже – има животни, при които се образува една постоянна моногамна двойка в продължение на целия живот, но веднага се запитайте – човекът от кои животни е? Фактите и законът за търсенето и предлагането говорят – съществуването на най-древната професия и то в не съвсем малък мащаб показва ясно от кои животни сме. Има ли търсене има и предлагане! Отделно са писани легенди и романи за извънбрачните любовни приключения на много мъже и жени извън платената любов. И какво следва – че някаква дяволска сила ни е накарала да влезем в някаква матрица и да потискаме най-естествения природен инстинкт. Което води до неуравновесеност и повечето злини на света се дължат именно на това. До предразсъдъци и предубеждения в общуването между хората, до това „какво ще кажат другите“, до наранено чувство за его и собственост – как така моята половинка ще бъде с друг мъж или жена и т.н. Защото отдава сме попаднали в капана на егото и това само вреди на човека. Ще каже някой – как ще знам дали детето е мое? А защо трябва да знаеш дали е твое? Не е ли по-добре децата да израстват заедно в групи заедно с няколко бащи и майки и всеки да се грижи за всяко дете? Така няма ли да е по-добре за обществото? Както е при нашите братовчеди маймуните (отново гръм и мълнии!) Няма ли да има по-малко напрежение между хората ако има свободно сексуално общуване, не всеки със всеки, разбира се, а кой с когото иска! Няма ли това да доведе до по-добро и взаимопомагащо си общество. Само трябва да изхвърлим егото си и чувството за собственост. Което съвсем не е лесна задача. Както пише в една велика книга, егото е ламя с три хиляди глави. И борбата е дълга, но трябва да се започне.
Царските линии отдавна са разредени, въпреки, че някои се опитват още да ги поддържат чрез уредени бракове, но рано или късно това ще свърши, пък и тези хора са малцина. Така, че моногомията не ни е нужна. Тя води до това хората да са незадоволени, комплексирани, агресивни и отчуждени. Това става все повече явно с технологичното развитие на цивилизацията. Може би богомилите са били прави едно време като са казвали, че всичко материално е от дявола и пристрастяването към него е много опасно. Не са се „бракували“, а са живели на групи с взаимни грижи един към друг. Това явно е по-добър модел от една двойка мъж-жена, най-малкото заради принципа „колкото повече, толкова повече“. Но естествено, църквата се е погрижила жестоко да се разправи с това и да ни държи здраво в матрицата. Защото рано или късно (между 3 месеца и 3 години) мъжът започва да търси сексуално и емоционално разнообразие и общуване (в по-малка степен, но същото е и със жената) и естествено проституцията процъфтява. Донякъде проституцията подпомага моногамния семеен живот, защото мъжът получава сексуално разнообразие, понякога и емоционално, и продължава да обръща внимание на жена си, поне за известно време. Но в масовия случай не е така и обикновено мъжът компенсира тази незадоволеност с чревоугодничество, алкохол, гледане на спорт и телевизия, висене в кръчмата с приятели и резултатът е едно преждевременно затлъстяване и деградиране. Повечето хора не смеят или не искат да наранят половинките с „кръшкане“, а водят живот, обречен на емоционален, а в повечето случаи и духовен упадък. Но ако човек има „ново гадже“ всичко е съвсем различно – блясък в очите, нова енергия, любов и щастие.
Нещата за жената са още по-трудни, защото тя още в по-голяма степен трябва да спазва нормите на обществото и ако в някои случаи на мъжа се прощава, то на жената – никога! Да не говорим какво правят женските хормони при една незадоволена емоционално и сексуално жена, тя се превръща в изтормозена, неудовлетворена и понапълняла домакиня. И това, за да запази доброто име на семейството… От всичките семейства, които познавам и още не са се развели, 99% от тях са изпаднали в това взаимно отегчено и живуркащо семейно състояние, защото си казват „така трябва, това е нормално, какво ще кажат хората?!“ И ако семейството е основна клетка на обществото, то какво става с общество от болни клетки…

Жан Валжан