ПРЕДИШНИЯТ ХРИСТО БЕ ПО-ПОДХОДЯЩ ЗА СИМВОЛ.
ДАЛЕЧ ПО-ПОДХОДЯЩ!

Забелязвате ли, “колегите” и партньорите на Грозев в продукцията “Навални” никога не пропускат да споменат, че той е българин. И от това избухват ярки пламъци гордост сред някои кръгове у нас. А не забелязват, че бегло ни осведомяват кои са останалите от екипа – кой американец, коя избягала рускиня, кой англичанин… Не, “Българинът” е важен в случая.
Сега, нека уточня. “Навални” не е филм. По никакви стандарти в този занаят. Просто е НЕ-филм с огромен бюджет. Това е несвързана, зле написана, заснета и монтирана манипулация. Възхвала на един дребен мошеник – Заглавието. Храна за средния европейски зрител с промит мозък. Но какво е внушението от “Българинът Христо”? Христо се превръща в символ на съвременна България. В символ на слугинаж, доносничество, подлост, поръчкаджийство, некадърност – много тежка некадърност, да подчертаем – на евтино момче на повикване, на сервилност и стаена подлост и подгъзурчване /за първи път в живота си използвам тази живописна дума, в езика на Грозевските господари едва ли я има/. А точно за всичко изброено по-горе бе приета България и в ЕС, и в НАТО. Този е символът й днес, затова.
Предишният символ на България, за добро или лошо, бе другият Христо – Стоичков. С цялата му простащина, от която мнозина сме се червили заради България, “Стойков” е победител. Роден такъв. И няма да се замисли да скочи с бутонките върху краката на някой перфиден холандски или френски съдия. Уверявам ви, по-добре Стоичков за национален символ, отколкото този гарсон с манталитет на Дикенсова перачка. Христо не е чел Дикенс, може да сте сигурни. Той направо си купува издателства, когато не е зает с писането на “сценарии”.
И накрая, някой може да помисли, че му завиждам за успеха. Но аз правя документално кино. А “Навални” не е нито кино, нито документ. Това е символ на клоаката, в която нашите “партньори” превърнаха страната ни. Няма как да завиждам на някоя, че са я завели на Малдивите.

Степан Поляков