Тази кампания не успях да се кача на мотор, да бягам в маратон, да карам сноуборд. Но се сетих, че имам черен кожен шлифер от годините, когато бях млада и мрачно настроена. Сега пак съм мрачно настроена, но вече не съм млада.

Та си викам, че поне мога за финал на кампанията да опитам да реабилитирам кожения черен шлифер, който с годините се превърна в символ на полицейщина и тегоба.

Нека не ви е страх и срам от черния кожен шлифер. Има значение кой го носи.

Ето ме мен със социалните ми политики, за които постоянно слушам, че не са важни. С образователните ми инициативи, с идеите за ранно детско развитие, за които все не остава време или срещат огромна съпротива.

Една жена на средна възраст с три деца и труден характер, която понякога се отчайва, понякога се депресира, а понякога едвам става.

Но както е казал Гоце Делчев „Нека видят, нека знаят, че и аз съм като всички хора. Ям, пия, пуша, приказвам, смея се, шегувам се, греша, волнича, обичам да слушам музика и всичко, както другите. Да не мислят, че аз и другарите ми сме свръхчовеци.“

С другарите ми не сме свръхчовеци, аз дори не мога да се усмихна след четири предизборни кампании. Но това не значи, че сърцето ми и умът ми не са в тази битка за реабилитиране на кожения черен шлифер, на държавата ни и на нравствеността и морала, които така ни липсват от години.

Не вярвам в надеждата. Вярвам в здравия разум, работата, смисъла и постоянството.

Коженият черен шлифер не е важен. Важен е човекът, който го носи.

Гласувайте, защото битката никога не свършва, но за да я има, трябва всички да бъдем в нея.