Минавам покрай паметника на Съветската армия и що да видя – кордон на полицията. Чудя се това пък защо и се сещам кой ден е. Досадата от нещата, които ще чуя и прочета днес, е сравнима само с досадата от факта, че парите на данъкоплатците се харчат, за да се предпази един чужд монумент, символизиращ унижението на България от ‘народнста любов’ на същите тези данъкоплатци. Отново плащаме за собственото си унижение.
Днес за пореден път ще станем свидетели на хора с нулева историческа грамотност, който ще празнуват Деня на победата на СССР над Оста. Защо това е тъпо? Ето няколко прости факта:

• България е част от Оста.
• България е нападната едностранно от СССР и окупирана.
• СССР нанася на България финансови загуби в размер по-голям от годишното БВП на страната.
• В България е поставен тоталитарен режим, който е официално обявен за престъпен от съвременната българска държава.
• По силата на Парижките мирни договори от 1947 г., България е губеща държава.
  Така че да празнуваме 8 и 9 май, когато Втората световна война приключва в Европа, е като да празнуваме Компиенското примирие и Версайския договор от края на Първата Световна война.
  Почитайки Деня на победата, ние почитаме собственото си поражение в една натрапена ни, чужда война. Аз мисля, че човек, който празнува военната загуба на родината си е ментално ограничен, за да не използвам други думи.
  Чудите се какво да празнувате на 9 май? Чествайте Денят на Европа – политическата и икономическа общност, на която българите дължат целия просперитет, който беше допуснат в страната от клептокрацията, която я управлява – клептокрация, наследник на режим, коствал живота, съдбата и здравето на над 50 000 български граждани. Този същият режим ни е натрапен от Победителката на 9 май. Така че ако обичате СССР, комунизма и червената мутрокрация, която ни души и до ден днешен – давайте, другари, чествайте.