Изслушах внимателно интервюто на професор Иво Христов при господин Василев. Особено интересна беше частта с изкуствения интелект. За жалост ми се струва, че професорът е прав в критиката си, че си заслужаваме съдбата.

Вижда се как твърде голяма част от обществото ни изобщо не живее в реалния свят. Чува записи, които по недвусмислен начин казват, че са в обиден колониален статут и отказват да приемат реалността.

Опитват се да оправдаят слугинския до манталитет. В същото време тези хора се чувстват готови да “седнат на масата с големите”.

Ще дам адски примитивен пример, но показателен. България е сред страните, е които най-много се залага на мачове. Непрекъснато по всякакви социални мрежи и групи се пускат “сигурни резултати” и шараните не спират да кълват.

Сигурни са в изхода на първенството, но не могат по никакъв начин да обяснят как “схемата титла за купа на Домуса и Цеката” не излезе. Но все пак остават твърдо убедени, че знаят схемите от родните олигарси до корпоративния елит, Бил Гейтс и тайните общества.

Но не могат да си изхвърлят боклуците, да спрат да бият жените си и да не ходят разпасани и по официални анцузи .Всички политици са виновни, но някакси не са производни на тях.

Вълнува ги майката на контето от Ергенът, но не и изборите в Турция. Знаят имената на всички имфлуенсъри и героите от комиксите, но от обектите с национално значение знаят само, че ако съберат малко печати, може да вземат някакви кинти.

Дреме им на оная работи ще влезем ли в еврозоната, понеже така или иначе сме били вързани към еврото и борд. Дори не могат да обяснят как работи бордът.

Надежда има, но тя минава през извода на Вазов.

Стреснѝ се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?