Още размисли на руския дисидент Михаил Ежов за това какво представлява Русия:

ЧУЖДА ЗЕМЯ

“Въпросът – „защо й е, по дяволите, на Русия толкова много земя” няма отговор! Задавал съм този въпрос на много руснаци, особено на Z-патриотите и привържениците на войната. Никой не може адекватно да ми отговори! Отговорите бяха от рода – „за да имаме, защото тази земя винаги е била наша…“ ОК, добре, дори и тази земя някога да е била наша, защо ни е сега? Именно сега?! От гледна точка на историята земята винаги е била на някой. Живущите на нея са се сменяли – ту едни, ту други. А пък Сибир някога е принадлежала на мамутите! И затова ги питам за днешния ден:
– „Не ви ли стига земята в Русия?“
– „Стига ни. Ние притежаваме 1/9 от сушата на земята!“
– „Тясно ли ви е? Толкова ли сте много, че няма къде да се заселите?“
– „Има къде. Ние имаме много земя, а сме само 2% от населението на света!“
– „А за какво ви трябва тогава още земя?“
– „За да имаме!“

Аз това го наричам „тупик на империята.“ Искат повече земя, а не могат да я облагородят! Всички разбират, че не могат да приведат в ред такава огромна територия, че не живеят добре. Тогава защо ви е още територия¬?!

Русия нито е земя, нито е Родина. Тя дори не е идея! Тя е някаква безсмислица – амалгама от мания за величие и дървена външна тоалетна! На никой не му е добре да живее в тази страна, иначе не биха пращали децата си да живеят на Запад. Децата на изгонените от Русия хора и децата на тези, които са ги изгонили сега живеят заедно зад граница! И идва въпросът – А за кого всъщност е Русия? Тази земя за кого е? Кой ще живее там и на кого тя ще принадлежи? Аз вече няма да мога да живея там, защото ме смятат за „национален предател.“ И децата ми няма да могат да живеят там, защото са деца на „национален предател.“ Но и децата на тези, които са ме обявили за национален предател, също няма да живеят в Русия – т.е. НЕ ИСКАТ! Те искат Париж и Милано и дори не си и помислят да имат нещо общо с примитивната си страна!

И в двата случая, от гледна точка на родителите, тази руска земя няма бъдеще. И това е, което единствено ни обединява. Нашите деца няма да живеят в Русия и техните също!
И както е казал Мелниченко – „на земята без хора, ще дойдат хора без земя.“ И ако никой не свързва своето бъдеще с тази страна, ако никой не иска децата им да живеят там, тази земя просто ще опустее. И рано или късно ще бъде запълнена от други хора – това е закон за съхранението на енергията…

И излиза, че Русия е чужда земя! Чужда за всички. Ничия територия. Никой не я иска! В един момент, тя бързо ще бъде усвоена от други цивилизации и тя ще престане да бъде Русия. А нашите внуци ще си раждат децата далеч от нея! Внуците на тези, които бяха изгонени от Русия и тези, чиито прадеди гонеха техните. Русия не е нашата земя, не е нашето бъдеще, тя не принадлежи на децата ни….“