“Последните жертви, докато са живи, искат да видят правосъдие”

Белене, 03.06.2023г.

Взех сина си и отидохме да почетем паметта на жертвите на най-големия лагер, създаден от комунистическия режим на остров Персин, Белене.

Мъчениците на Белене са хиляди – политици, свещеници, представители на интелигенцията, военни, земеделски стопани, българи от турски произход, белогвардейци.

Едно от най-големите престъпления на комунизма е обезценяването на родовата, историческа памет на индивида. Повечето хора днес не разбират защо не трябва да забравяме и е важно да носим товара на миналото с нас.

Терорът винаги се е плашил от достойнството, смелостта, интелигентността, вярата, чувството за хумор, свободата на словото. Хората, които са лежали в Белене или са останали там завинаги, са отстоявали правото си да бъдат себе си, да вярват в Бог, да пазят етническата си принадлежност, да съхранят политическите си убеждения.

Днес колегите от Възраждане всеки ден ни подвикват от местата си, че скоро ще ни изпратят в Белене. Как се случи това?

Допуснахме десетилетия почти пълно мълчание по темата с по един-два казионни репортажа годишно по телевизията. Децата масово нямат представа какво е Белене. Кой режим е отговорен за Белене, кой режим е убивал и мъчил хора. Как е започнало и свършило.

Не че се притеснявам от колегите от Възраждане, но да изговаряш подобни думи, означава или ужасяващо невежество или безчовечност, която мислехме, че сме загърбили като общество.

Как допуснахме жертвите да не са инкрустирани в сърцето на всеки българин като най-свиден спомен и защита от загуба на ценности.

Заради бъдещето на децата си трябва да помним красотата, доблестта и смелостта на жертвите на Белене – за да се уповаваме на спомена за тях, когато срещнем отново злото.