Днес излязоха резултатите от зрелостния изпит по български език и литература и средната оценка е 3,93.

За мен като член на Комисията по образованието и науката е много важно да поясня какво означава това:

🔵 Това е усреднената оценка между всички деца в България. В този смисъл тази оценка се формира от хиляди млади хора, които принадлежат на семейства в крайна бедност в изолирани и сегрегирани общности без препитание. Често родителите на тези деца са с много ниска грамотност и не са мотивирани по никакъв начин да ограмотяват собствените си деца.

🔵 За много семейства ходенето на училище в огромна финансова тежест. Това, с което съм се сблъсквала, е далеч от реалностите на големите градове. Два чифта обувки са огромен лукс, наличие на лекарства са огромен лукс. Децата често работят или се занимават с други дейности по прехрана на семействата.

🔵 Много момичета вече са майки и съпруги по време на зрелостните изпити не по своя воля и желание.

🔵 Сегрегираните училища в България имат критично по-ниски резултати от тези на смесените училища или училища, в които няма деца от ромската общност. Тук искам да подчертая също, че децата от ромската общност показват в пъти по-добри резултати, когато са в смесени училища.

🔵 И накрая – самият български език. В България цели общности не владеят български език, не говорят, не пишат и като цяло са в пълна невъзможност да се справят със зрелостния изпит. Нещата се изпускат още на ниво първи клас, където е всъщност първият момент, в който образователната система се опитва да установи дали някой владее езика.

Затова и голямата битка трябва да започва още в яслите и детските градини, където в най-ранна възраст да се установи дали децата въобще знаят български думи и ако не, системата да ги подкрепи моментално, защото в първи клас вече е почти невъзможно, скъпо, неефективно и поради незнанието на езика децата се маргинализират от първата секунда, в която влязат в училище.

Езикът е средство за комуникация, приятелство, създаване на общности и път към интеграция в това доста жестоко към децата общество. Общество, което не разбира, че имаме огромна нужда от тези деца, иначе те ще ни напуснат и ще отидат другаде. В страни, където ще получат език, грижа, работа и чувство за принадлежност и никой няма да ги пита колко са изкарали на зрелостния изпит тук.

Снимка Vihren Georgiev, People of Sofia, град Николаево.