Някакъв водещ, необяснимо арогантен и с назидателен тон, обяснява по телевизията, че преминаваме през “времето на големия шум”. Шумът сме създавали всички ние, които настояваме, че има и друга гледна точка, разпространявайки очевидни лъжи, според водещия, но така и не заминаваме към бленуваните от нас държави, които сочим за пример, защото сме знаели, че там няма свобода на словото и ще бъдем “изпратени в каторга”.
Необяснимо обаче е защо ние трябва да заминаваме за местата, където няма свобода на словото и друга гледна точка, при положение че именно водещият, по перфиден и доста примитивен начин, се опитва да заглуши същата свобода, твърдейки, че разпространяваме лъжи. Точно той, който по примера на същите авторитарни режими заклеймява всеки, който дръзне да мисли различно и има различна гледна точка, праща нас там, където би трябвало да е самият той.
И още едно фундаментално откритие прави същият водещ – били сме гневни! Чудо! Нобелова награда! Били сме гневни на Европа. Така ни казвал този, който поддържал западен стандарт, карал западна кола, но, забележете!, никога не ходел на почивка на езерото Байкал! Не бе, приятелю, не сме гневни на Европа. Европа не е брюкселското чиновничество, на което ти и много други отчаяно се стремите да се харесате. Гневни сме, защото ти и такива като теб решихте, че притежавате правото да казвате кое е истина и кое е лъжа, само защото някой от Брюксел, посолствоТО или посолстваТА ви е потупал по рамото.

А езерото Байкал, освен изумително красиво, заради огромното количество прясна вода се оценява на стойност от 236 трилиона долара!